Най-успешният български клубен треньор през новия век пое ново предизвикателство. В началото на седмицата пловдивчанинът Георги Дерменджиев бе назначен за наставник на Левски. Опитният специалист се нае с нелеката задача да възроди синия тим, който вече 10 години не познава вкуса на спечелен трофея.

64-годишният специалист има изключително интересна житейска история, която преминава през спецчастите, ужасна декомпресия на белите дробове, за да се стигне до 1/8 финал в Европа, историческата първа българска победа в Шампионската лига.

Двама изтъкнати пловдивски специалисти въвеждат Дерменджиев в треньорския занаят след края на състезателната му кариера. Това са великото крило на Ботев и националния отбор Георги Попов (Тумби) и един от най-добрите специалисти в детско-юношеския футбол – Димитър Танков.

“Когато ме назначиха за старши треньор на Спартак, Георги Дерменджиев бе помощник на предшественика ми. Поговорихме кратко и реших да го оставя, тъй като ми направи впечатление с неговото възпитание и желание да се учи. Ще е нескромно да се нарека негов учител, но се надявам да е взел нещо от мен. Още тогава си личеше, че Жоро има амбицията да се развива и че ще стигне далеч в професията. Искрено му желая успех!”, сподели пред “Марица” Тумби.

Спартак (Пловдив) е първият тим, на който Дерменджиев е старши треньор.

С много добри впечатление от Георги Дерменджиев е и Димитър Танков. Именно при него за първи път Дерменджиев започва като помощник. “Личеше си, че е умно и интелигентно момче. По принцип винаги вземам решенията сам. Спомням си обаче един случай, когато бях решил да играем офанзивно. Жоро ми каза, че това е самоубийство. Послушах го и променихме тактиката. Спечелихме този мач, а ако бяхме играли, както предвиждах в началото, щяха да ни напълнят кошницата. Тогава ми стана ясно, че Жоро го чака добро бъдеще в професията. Винаги съм се радвал на успехите му, тъй като освен всичко той е много добър и коректен човек.

Фактът, че осем години бе асистент в Литекс, означава, че именно той е движил нещата в отбора, а не приходящите за по 6 месеца специалисти. Хубаво е, че успя да реализира идеите си в Лудогорец. Желая му успех в Левски”, сподели Танков пред медията ни.

Георги Дерменджиев е роден на 4 януари 1955 г. Футболната му кариера започва като ученик в махленския отбор на квартал Матинчеви градини, който е съвсем близо до стадион „Девети септември“. С този тим първо печели градския турнир на Пловдив, а след това взима титлата и на републиканско ниво. След това избира да премине в школата на Локомотив (Пловдив), тъй като “железничарите“ давали по-голяма перспектива на собствените си юноши. На Старото Локо, както е известен бившият стадион на Асеновградско шосе, малкият Жоро учи футбол от големи треньори като Георги Киров и Иван Лазаров (Червения). Винаги усеща подкрепата на родителите си, въпреки че баща му не отива да гледа нито един негов мач при юношите.

Остава при „железничарите“ до влизането в казармата, където първо е разпределен в специалните части на ВВС. Там от учения забравя за футбола, но по-късно е преместен в Трудови войски и играе за Ударник (Пловдив). По време на военния национален шампионат е забелязан от легендарния Атанас Пържелов, който го привлича в Славия. При „белите“ остава шест години и играе в изключително силен отбор с Андрей Желязков, Чавдар Цветков, Боби Григоров. През 1980 година печелят Купата на Съветската армия и изпускат в последния момент титлата, която я грабната от ЦСКА. В края на сезона Дерменджиев получава тежка контузия, която го изважда от игра за половин година и приключва кариерата му в Славия.

Мести се в Янтра (Габрово) и на една контролна среща с руски отбор се случва тежка контузия, която може да коства живота му. Получава декомпресия и разкъсване на белите дробове. Следва един месец на системи и ударни дози лекарства и Дерменджиев успява да оцелее.

Още като ученик Георги проявява афинитет към треньорството. Следи тренировките на чуждестранните отбори, които идват в България. Като футболист пък си води записки от заниманията на отборите си. Още като играч на Славия завършва ВИФ (сега НСА). Треньорският му път в мъжкия футбол започва в Спартак (Пловдив). След това сам застава начело на „гладиаторите“, но след проблемите със спонсора „Агробизнесбак“ тимът изпада. През 1999 година се мести в Ловеч, за да поеме дублиращия отбор на Литекс за участие във „В“ група. След това става помощник-треньор в първия тим на „оранжевите“ и работи с Ферарио Спасов, Димитър Димитров-Херо, Стойчо Младенов, Чедомир Джуинджевич, Ицхак Шум, Михай Стойкица, но сам признава, че най-много е научил от Люпко Петрович. Като асистент в Ловеч печели Купата на България три пъти – 2001, 2004 и 2008 г.

През 2008 година се връща в родния си Пловдив, за да стане главен мениджър на Ботев. Не се задържа дълго при „канарчетата“. След това е помощник-треньор на Драголюб Симонович в Сливен, а по-късно поема тима от града на стоте войводи. През 2011 година идва поканата на Ивайло Петев да му стане асистент в Лудогорец. Двамата се познават от времето им в Ловеч. Остава помощник-треньор и под ръководството на Стойчо Стоев, с когото класират разградчани на 1/8 финалите на Лига Европа през сезон 2013/14.

През лятото на 2014 година Стоев е уволнен, а Георги Дерменджиев назначен за треньор на делиорманци. Следва знаменитият плейофен мач за Шампионската лига със Стяуа и геройството на Козмин Моци при дузпите. След влизането в групите на турнира пловдивчанинът води тима си на знаменитите стадиони „Анфилд“ и „Сантяго Бернабеу“, тъй като Лудогорец се пада в Група „В“ с Реал (Мадрид), Ливърпул и Базел. Срещу швейцарците е записана и първата победа на български отбор в групите на Шампионската лига – 1:0 с гол на Йордан Минев на 22 октомври 2014 г. В края на годината е определен за най-добър треньор за 2014 г.

В края на сезона напуска Лудогорец, но на 6 ноември 2015 година се завръща начело на отбора след краткотрайните престои на Бруно Рибейро и Едуард Ераносян. Година по-късно класира Лудогорец за втори път в групите на Шампионската лига. На 9 август 2017 година подава оставка, след като губи след дузпи от Ботев в мача за Суперкупата на България. С работата си като помощник-треньор в Разград помага на Лудогорец да спечели шампионските титли през 2012, 2013 и 2014 г. и взима купата 2012 г., а под негово ръководство тимът триумфира в шампионата през 2015, 2016 и 2017 г. и вдига Суперкупата през 2014 г.

Последното треньорско предизвикателство в кариерата на Георги Дерменджиев беше в Казахстан, където в първата половина на 2018 година води Ордабаси. Клубът обаче беше ударен от финансови проблеми. Треньорите и играчите бяха оставени без заплати за 3-4 месеца. Поради тази причина българският специалист прекратява договора си с Ордабаси по вина на клуба.

Оттогава Георги Дерменджиев беше без работа. През този период името му беше споменавано като възможните варианти за спортен директор на Ботев (Пловдив). Сега вече 64-годишният треньор отново е зает с футбол, след като се зае с трудната задача да сложи край на сушата за трофеи в Левски.

ТОВА Е ГЕОРГИ ДЕРМЕНДЖИЕВ
Роден на 4 януари 1955 г. в Пловдив

Пост като футболист: защитник
КАРИЕРА КАТО ФУТБОЛИСТ
Юноши: Локомотив (Пловдив)
1976-80 Славия
1980-87 Янтра

КАРИЕРА КАТО ТРЕНЬОР
1989 Спартак Пловдив (помощник)
1996-99 Спартак Пловдив
1999-2008 Литекс (помощник)
2008 Ботев (главен мениджър)
2008-09 Сливен (помощник)
2010-11 Сливен
2011-14 Лудогорец (помощник)
2004-15 Лудогорец
2015-17 Лудогорец
2018 Ордабаси
2019- Левски

УСПЕХИ КАТО ФУТБОЛИСТ
Купа на Съветската армия – 1980 (със Славия)

УСПЕХИ КАТО ТРЕНЬОР
Шампион – 2015, 2016, 2017 (с Лудогорец)
Суперкупата на България – 2015 (с Лудогорец)

източник: marica.bg

1 КОМЕНТАР

Коментарите са затворени