Сълзите на щастието

4
3435

Един отбор, в едно сърце
не ще умре, не ще умре.
И мъката и радостта,
ще споделим на света,
и нищо няма да ни спрее
не ще умре, не ще умре!

Това не е стихотворение на някои млад български поета, а песен на агитката на „Ботев“. Рефренът често кънтя от секторите е „жълто-черни“ фенове на финала за купата. „Ботев“ би „Лудогорец“ след 36 години чакане. Трофея отново е във витрината. Да им е честит. Купата е кол кого на играчите и треньорите, толкова и на тези хиляди хора дошли да подкрепят любимците си в столицата. Тях нищо не може да ги спре. Голяма част от феновете не вярваха, че „Ботев“ има силите за чудо. Може би тайно се надяваха, но не го изричаха на глас, за да не развалят магията. Пизиха го дълбоко в сърцето си, там където тлее и любовта към „жълто-черния“ отбор.

На трибуните имаше хиляди хора, които никога не са виждат и „Ботев“ е трофей. За тях златото не е най-важното и „нищо няма да ги спре“, както пеят в онази песен. През 90-те минути, докато футболистите се бореха на терена, на трибуните видяхме много и различни настроения. Първите не спряха да лудеят и да се забавляват, други останаха без глас от пеене, а трети стояха вкаменени. Един от тях, човек на средна възраст, не издаваше емоция. Бил е на трибуните на три финала с участието на любимия му „Ботев”, но и трите загубени. При головете, докато всички около него куфееха, той не помръдна. Просто гледаше напред като хипнотизиран и палеше цигара след цигара. Така отброяваше времето до края, когато чу последния сигнал, седна на мястото си и се разплака като малко дете. От очите му потекоха сълзите на щастието. Ето за такива моменти си струва да обичаш и вярваш.

Агитката на „Ботев“ е симпатична на неутралния зрител, защото тя рядко пее обидни песни за съперниците. В рефрените на ‘жълто-черните“ няма омраза, а само любов. Любов към „Ботев“ Пловдив. Любов, която носи със себе си много сълзи, едни от мъка, а други от щастие.

Живко Сребрев, Стандарт

4 КОМЕНТАРА

  1. 33
    1

    На мен това ми беше 5-ти /пети/ финал. И днес все още се просълзявам, все още съм в еуфория. Видях и други такива хора, мисля че нашето вълнение е по-особено, след толкова много чакане и надежди.

    • 25
      1

      Ще се просълзяваме винаги когато се говори за тоя финал! Само Ботев!

  2. 32
    1

    За всички лайнутски мангали от МААЛИТе да им припомня думите на ЗУМЕТО І––Дейба вашта мама локомотивска !

  3. 37
    1

    Организирам културно четене за мангали. Ще им прочета тази статия безплатно. На всички неграмотници от Лайнутджамия. Да чуят и да знаят какво се пише за Ботев, отбора на Пловдив.
    А и да им напомня как ги посрещат по градчета, села и паланки: ЦИГАНИ, ЦИГАНИ, ЦИГАНИ!!!“.

Comments are closed.