Атанас Узунов: Няма ли интрига в Локомотив, то не е Локомотив

4
620
Най-добрият арбитър в досегашната история на родния футбол Атанас Узунов гостува в предаването “Код спорт“ по ТВ+. Той е свирил полуфинал в европейските турнири между Барселона и Байерн на „Камп Ноу“ и е последният български рефер, на когото във ФИФА и УЕФА гласуваха постоянно доверие и неслучайно съдийства на Евро’96. През последните години той не се занимава със съдиите, а участва в управлението на своя любим клуб – Локомотив (Пловдив). А там определено събитията често са драматични, но той удържа фронта и показва завидна вярност към клубната идея.

– Здравейте, г-н Узунов! Какво е положението на Локомотив (Пловдив)?
– Вече 14 години съм в клуба. Административен директор съм. Започнах на тази позиция и досега е така. Имало е моменти, когато съм изпълнявал и длъжността на изпълнителен директор. В клуба се явяваха много президенти. Едни си отиваха, други починаха…Но ние останахме. Воювали сме да съществува Локомотив. В това число ще сложа и Христо Бонев, въпреки че много хора се съмняват в неговата лоялност към клуба. Той наистина е човек, отдал живота си само на Локомотив (Пловдив). Грубо казано сме обиколили села и паланки да търсим президенти.

– Вие сте най-големите специалисти в търсенето на президенти…
– Може би, да. Най-много километри сме изминали. Няма президент след Жоро Илиев, който да не е минал през нас.

– Неизбежно ли беше напускането на Едуард Ераносян? Опитахте ли се да го разубедите?
– Аз съм много голям приятел с него, да не кажа, че и по роднинска линия имаме връзка. Едо си е момче с характер. Каквото реши на момента, така процедира. Човек, който изцяло е отдаден на Локомотив. Реши да прави сам селекцията, не искаше да му се месят във вътрешните неща в „кухнята“ на клуба, по-точно казано в съблекалнята. Реши сам да се оттегли след две-три неудачи на отбора. Никой не можеше да му повлияе дали да остане или да напусне Локомотив.

– Каквото и да се случва, в Локо винаги има вътрешни турбуленции. Наскоро Мартин Камбуров беше сърдит, треньорки смени. Явно и теоретично няма шанс да се работи в спокойна обстановка.
– Няма да е Локомотив, ако има такова нещо. Няма ли интрига в Локомотив, то не е Локомотив. Интересното е, че винаги се получава към края на втория полусезон. Когато приключва едно футболно първенство, тогава се получават тези сътресения в клуба. Миналата година изпуснахме добри шансове. Просто не си повярвахме, че можем да участваме в Лига Европа. Очертава се, че и тази година ще бъде същото положение.

– Говориш ли често с Христо Крушарски и свикна ли той с тази „футболна джунгла“ в България?
– Малко трудно навлезе във футбола, но в момента е по-голям фен от всички наши привърженици. Нещата са нормални, както в правителството, така и в бизнеса му. Локомотив ще съществува. Това, което той е предвидил да се направи за материалната база, за инфраструктурата около стадиона, ще бъде реалност и можем да се гордеем.

– На горещия треньорски стол на Локо седна Войн Войнов, известен като „синия войник“. Как гледаш на треньорите от старата школа, какъвто е той?
– Познавам се много добре с него, още като футболист. Доста ерудиран и интелигентен човек. В момента води един от големите клубове, но това, че не е водил дълго време отбори като Левски, ЦСКА, Лудогорец е присъщо за нашето първенство. Интелигентните хора, които познават материята в България трудно могат да работят.

– Как виждаш футболния ни елит? Лудогорец пак е шампион, какво е състоянието на ЦСКА, на Левски?
– Няма спор, че схемата, по която работи Лудогорец е тази, по която работят големите клубове в Европа и в света. Както база, така и организационно и финансово. Средствата, които в близките години печелят от участието си в Шампионска лига и Лига Европа, влагат както в трансферната си политика, така и в материалната база. Мисля, че дълги години Лудогорец ще бъде лидер в нашето първенство. Дай Боже да се представят успешно и в шампионата на Европа – казвам го като българин.

– Никакъв шанс ли нямат ЦСКА и Левски за ренесанс?
– Как да ги сравня? И ЦСКА, и Левски са водещи клубове, но и те имат същите интриги и раздори. А с тях един клуб не може да има голямо бъдеще.

– На какво ниво ви се виждат нашите рефери?
– Определено има промяна. Искаме да подмладим съдийството, но трябва да стане на етапи. Не може за една-две години да стигнеш върховете на футболното съдийство. Това е йерархия, трябва да минеш от най-нисшето ниво на нашия шампионат, за да стигнеш най-високото. Трудно взимам становище по съдийството, но миналата година бях афектиран на един мач между Славия и Локомотив. Трябваше да кажа пред камерите, че футболното съдийство не е наследство. Да, то вече е професия, но не е наследство. Много добре ме разбирате какво искам да кажа.

– Доколко имат основания Левски и ЦСКА за жалбите си срещу това, че реферите подкрепят Лудогорец?
– То се вижда в преките двубои. Лесно е да се каже, че един съдия е сгрешил. Не може без грешки и определено в една посока, но виждате, че последните четири-пет години хегемонията на Лудогорец в преките двубои е просто очевидна. Не може да търсим вина само в съдийството. Да, има грешки, и при нас се получи. В последния мач с ЦСКА аз също негодувах от съдийството, но в крайна сметка това е решил съдията, това се е получило.

– Изглежда проблемите с реферите вече не са само в България. Все повече стават проблемите в световен мащаб. Петстраничен доклад написаха от Пари Сен Жермен до УЕФА за мача с Барселона, от Байерн се гневяха срещу Виктор Касай заради събитията на двубоя с Реал. Ти си ръководил мачове от Шампионска лига. Какво е усещането? Каква е тръпката? Има ли притеснение?
– По наше време трудно допускаха съдия от бившия соц лагер. За нас беше гордост, че стигнахме това ниво. Когато пътувахме за такива мачове, още в дните преди тръгването живеехме със самия мач, с изхода на самия двубой. Стараехме се да бъдем по-прецизни, да не допускаме и най-малки съмнения в нашите отсъждания. Затова казвахме, че е много по-лесно да ръководиш мач навън, когато си концентриран. Тук има моменти, когато преценяваш на кого свириш, пък другия отбор бил по-слаб… Самата психика на даден съдия в даден двубой е съвсем различна. Там бяхме много концентрирани и внимателни, а тук имаше моменти, в които пренебрегвахме някои от мачовете.

– Като съдия коя е най-голямата ти грешка?
– Сигурно има няколко, не мога да се върна назад. Най-голямата ми грешка е, че се върнах да ръководя двубоя между Левски и ЦСКА. Бях си изградил име и авторитет, беше в залеза на моето съдийство. Съгласих се и се върнах в страната, тъй като тогава бях в Германия. Тогава покойният Стефан Орманджиев беше председател на съдийската колегия и той ме помоли. Прибрах се часове преди двубоя. Получи се тази нелепа ситуация с автогола и засадата от страна на Левски. Приехме решението на помощника, защото когато самия играч, който е в засада, принуди другия да си вкара автогол, това не го освобождава от засада. Малко след това имаше подобен случай по европейските мачове. Това е един от злополучните ми двубои. И досега съм убеден, че съм ръководил срещата по съвест.

– Сега за комплимент ли приемаш твърдението, че „ако ядосаш Атанас Узунов, може така да натика отбор в неговата половина, че даже и Марадона да не може да го извади.“ Така се шегуваха…
– Това е изказване на Венци Стефанов. Веднага знам кой може да го каже.

– Съдийството си на финалите на Евро’96 ли поставяш като връх на кариерата или полуфинала-реванш в купата на УЕФА Барселона – Байерн, който гледа целия свят?
– Ще го разделя на две. Финалите на европейското първенство в Англия са резултат от нашия дългогодишен труд. А като двубой, който ще остане паметен в нашето съзнание, това е този полуфинал. Да ръководиш такъв мач, при това реванш, беше най-голямото удовлетворение във футболното съдийство. Стадионът тогава беше по-голям и беше препълнен – 100 хиляди имаше на трибуните, а атмосферата бе страхотна. Първата среща в Германия беше завършила 2:2. Знаехме какво ни предстои на „Ноу Камп“. Малко преди мача гледахме да се освободим от напрежението, което го имат както футболистите, така и съдиите преди да излезем на терена. Като стъпиш на него е друго. Искахме да разнообразим малко атмосферата, да се успокоим преди двубоя. На стадиона има един параклис, като излезеш от съблекалнята. Доста се шегувахме с Данчо Йорданов. Той е от Разград, а знаем, че там населението е преобладаващо мюсюлмани. Ние влязохме да запалим свещичка и малко да се помолим срещата да мине както трябва. Така и се случи, това ни един от най-добрите мачове. Данчо обаче не влезе с нас и започнахме да му викаме не Данчо, а Алчо, защото пренебрегна това наше решение.

– Има все повече гласове, че видео технологиите във футбола трябва да се въведат. Каква е твоята позиция?
– Аз съм на другата позиция. Футболът е създаден за хората и от хората. Трябва да продължи да съществува с хора. Ако ще играем „Плейстейшън“, да играем. Да, не може да няма грешки. Въпросът е наистина да не са фатални. Но ако трябва да вкараме технологиите във футболната игра, утре ще бъде без съдии. От някакви сигнални повиквания ще се отсъжда наказателен удар, засада и т.н.

– Гледа ли приятелския мач Франция – Испания?
– Не.

– В него технологиите промениха развоя на мача и резултата.
– Това казвам – дайте футбола да го играем електронно. Тогава наистина ще има реални неща, но ще ни лишат от емоцията.

4 КОМЕНТАРА

  1. а дали разбира ,че ги прави или е не главна кукла на конци…

  2. 3
    2

    Царят на интригите е пластмасовата глава.
    Крадец – също. Коко го хвана, че взел два пъти повече пари за ремонт на оградата на гостуващата агитка. Общински съветник…кандидат за депутат, а? .. Мизерник цял живот.

  3. 3
    1

    .. много хора се съмняват в неговата лоялност към клуба. ..
    Хахаааааа, да вий и лИгендата и чудото!
    впрочем – всички знаят, чИ този работи само за джоба си, клуба му е втора грижа..

  4. 10
    5

    Там където е господина винаги е имало интриги.

Comments are closed.