Вутов: В Ботев ме приеха добре, видяха, че защитавам цветовете на клуба професионално

2
2152

Халфът на Ботев Антонио Вутов вкара фамозен топ във вратата на Славия, той играе все по-добро с жълто-черния екип и това логично породи доста спекулации за интерес от различни клубове. Къде ще продължи Вутов през лятото, ще спечели ли Ботев Купата на България, както и защо отиде в Пловдив, а не в родния Левски.

– Антонио, честита победа над Славия. Толкова лесно ли беше, колкото показва резултатът?
– Доволен съм от резултата. Мачът беше доста труден, защото се натрупаха много срещи и имаше умора. На фона на резултата изглежда различно, но беше доста тежко. За щастие отбелязахме два бързи гола. После в 50 и някоя минута вкарахме трети гол и сякаш пречупихме духа на Славия.
– Сам ми каза думата умора. В България не сме свикнали на цикъл сряда-събота. Ще успеете ли да се справите физически?
– Аз лично имам опит от такъв цикъл. Хубаво е, че има доста мачове. Колкото повече се натрупват те, толкова по-трудно става да се възстановиш. Така можеш да направиш равносметка на своето състояние, физическо най-вече, и да разбереш как работи тялото ти под стрес.
– Предстои ви реванш за Купата, който е като мач на сезона. Точно Верея обаче ви победи наскоро за първенство в Пловдив…
– Точно така. Не можем изобщо да кажем. че битката за финала е приключила. Очаквам много тежък реванш. Верея ни би за първенство, но си мисля, че ако се отърсим от умората, ще излезем с добър резултат от този мач.
– Голям плюс ли е за вас, че и срещу Вероя, а и на евентуален финал с Лудогорец, ще имате пълно предимство на трибуните?
– Разбира се, че това ни дава стимул. В Стара Загора ни помогнаха точно фоновете. Публиката винаги ти дава онова малко нещо, което не ти стига, за да излезеш на 100 процента и да се раздадеш. Ще е хубаво да сме на финал, но нека не прескачаме мача с Верея. Да свършим работата и тогава ще мечтаем.
– Оставихте си два изхода за Европа – през първенството и през Купата. Откъде ще ви бъде по-лесно да се класирате?
– И двата ни пътя са доста трудни. Може би през Купата изглежда по-лесно, защото там ни остават да вземем два мача. За първенство има още три кръга, после два плейофа. Доста повече са срещите, които трябва да изиграем. Дано
обаче успеем да хванем поне единия път.
– Какво е твоето желание за след края на сезона – Италия, Ботев, Левски?
– Моето желание е да мога да се преборя и да играя в Удинезе. Какво ще стане, не се знае. Има още месец и половина, в който работя за мен самия и в името на Ботев. И
за мен нещата са все още неясни. Но най-доброто ще бъде да се завърна в Удинозе.
 – Може ли това твое желание да се промени, ако на хоризонта пак се появи Левски.Ти наскоро каза, че през зимата си можел да се завърнеш на „Герена“. Какво стана тогава?
– Просто имаше някой, който не ме искаше. Тогава спортен директор беше Станислав Ангелов, обади ми се, искаше ме в Левски. Тогава обаче треньорът Елин Топузаков не ме искаше, явно имаше други виждания за своя отбор. Както съм казвал и друг път, не се сърдя на никого. Такива са били вижданията на треньорите, те си правят съставите. Не съм попаднал в неговите планове и живот и здраве гледам напред собственото си развитие.
– Доста футболисти биха се обидили на твое място. Би ли се върнал сега в Левски?
– Не мога да се обидя никога в клуба, който ме е създал и като футболист, и като човек. Не го приемам навътре, защото нещата във футбола се менят доста. Сега може да си много искан, а само след месец да не си. Такава е била ситуацията и обстоятелствата. Мисля, че никой не трябва да съжалява. Аз винаги съм позитивно настроен към Левски и отбора. Там ми е минало цялото детство и затова приемам нещата с усмивка.
– На кои хора в кариерата си благодарен най-много, че са ти дали шанса да се развиеш?
– Благодаря на всички, с които съм работил при юношите. Няма да ги изброявам всички, защото са доста. В Левски имаше доста хора, които застанаха зад мен. Спортно- технически директор. Тогава беше Христо Йовов. На него съм му благодарен доста. Надявам се да има и още доста хора напред в кариерата ми, на които да се налага да благодаря след време.
– Обикновено човек, свързан с Левски, не е приеман добре в Ботев. При теб как е ситуацията?
– Приеха ме нормално, дори бих казал доста добре. Всичко беше наред и те знаят, че съм професионалист и гледам да защитавам по най-добрия начин цветовете на Ботев (Пд).
– Вижда се една тенденция да се дава път на нови лица в националния отбор. След като имаш солидна кариера в юношеския и младежкия тим. мечтаеш ли за място и в мъжкия отбор?
– Няма футболист, който да не мечтае да играе за националния отбор. Ако показвам ниво, ще бъда извикан. Ако не, няма да ме повикат. Има доста играчи, които заслужават да са в националния тим. Играл съм в абсолютно всички гарнитури и се надявам някой ден и аз да облека фланелката на мъжкия отбор.

2 КОМЕНТАРА

  1. Дори и с няколко мача книжните грандове,взетите от цялата страна футболисти са левскари и цесекари.А за клубни легенди трябват цели страници.Антоние бъдещето е пред теб.Важно е да се развиваш и налагаш.Благодарим ти за топлите думи и ти пожелаваме успех където и да си.

  2. 23
    2

    15 въпорса за Левски при положение, че момчето е играч на Удинезе и е преотстъпен да играе в Ботев!
    После “ Обикновено човек, свързан с Левски, не е приеман добре в Ботев“
    Е как да се приема като малоумници журналисти само т’ва им „продава“ новините.

    ПП да не говорим за правописните грешки през ред

Comments are closed.