Румен Вълков от години е президент на Аматьорската футболна лига, която обхваща всички нива на играта под водещите се за професионални Първа и Втора лига. Използвахме случая да говорим с него на редовното заседание на лигата в Пловдив. В специално интервю за вестник “Марица” Вълков говори за структурата и дейността на организацията, аматьорския национален отбор, постиженията и проблемите на аматьорския футбол в България.

–Г-н Вълков, какво разисквахте на заседанието на УС на Аматьорската лига?

-Това бе едно редовно заседание на организацията. Често се събираме в Пловдив, защото той играе много важна роля в развитието на аматьорския футбол. Конкретно на заседанието разисквахме календара ни за следващата 2017 г. Ще проведем над 250 турнира във всички подразделения на аматьорския футбол – деца, юноши, жени, девойки, Трета лига. На Изпълкома на БФС в края на годината ще внесем предложението ни за този календар.

–Разкажете нещо повече за структурата и дейността на Аматьорската лига. Може ли да се каже, че тя управлява широката основа на футболната пирамида у нас?

-Ние сме управляващият орган, който помага на БФС в ежедневната работа по изпълнението на спортния календар. Управителният ни съвет е на териториален принцип, имаме много ротации. Най-много представители в УС има от Югоизточната и Югозападната група на третия ни ешелон. Просто в тези области клубовете са по-водещи спортно-технически и по-устойчиви финансово. Разбира се има и членове от Североизточната и Северозападна България. УС е разнороден, имаме представители на Армията, на местната и общинската власт. Един от доайените ни е бившият президент на Спартак Пд Крум Мандуров, който редовно присъства на сбирките ни. Бате Крум много е направил за футбола. Бившият рефер Йордан Иванов – Йоцо пък е представител на академичната общност. Добре работим с военните – правим регулярни първенства. Вече имаме 1600 картотекирани девойки, занимаваме се с ветераните, работниците и социално слабите. Така че наистина – основата на пирамидата е много широка. Дейността ни обаче би била изключително трудна без подкрепата на общините.

–Защо аматьорският ни национален отбор не успя да се класира за европейското на квалификацията в Симитли и Разлог?

-Бяхме в група с Испания, Босна и Херцеговина и Сан Марино. Първият мач играхме с Испания и загубихме с 4:0, но резултатът не отразява реално показаното на терена. Разликата се състоеше в това, че нашият отбор бе предимно от млади момчета. По-възрастните в аматьорския футбол са минавали през професионални договори и нямаше как да играят. Най-възрастният ни футболист бе на 24 г., а испанците имаха поне 7-8 опитни играчи на трийсетина години. След това победихме другите два отбора, Сан Марино би Испания, получи се въртележка, но по голова разлика испанците станаха първи в групата. Все пак трябва да даде положителна оценка на отбора и треньора Иво Тренчев. Разликата с водещите страни не е толкова голяма.

–Да припомним най-големите успехи на аматьорския ни национален тим през годините?

-Те не са никак малки. Първият ни голям успех е класирането и третото място на европейското в Чехия под ръководството на Иван Глухчев и покойния Георги Славков и впоследствие – Тенчо Тенев. Тогава в онзи отбор играеше Мартин Камбуров. След това с Иван Илиев играхме финал в Полша с Испания и го загубихме с 1:0. С Ангел Станков отново станахме втори на европейското в Сливен. След това с Краси Манолов бяхме на финали и на европейското в Италия. Имаме добър коефициент.

–Един от емблематичните пловдивски клубове – Спартак, на практика престана да съществува…

-Проблемът е в по-големите градове, които имат представители в аматьорския футбол. В Пловдив двата големи клуба са Ботев Локо. Освен това има и Марица, Спартак, Векта, дамско направление, детски академии. Просто в големите градове не достига ресурс за аматьорските отбори.

–Какво отчитате като положителни промени в аматьорския футбол за последните години?

-Доста се подобриха базите, особено в Южна България. Преди 3 години направихме нормативна база за лицензиране на стадионите за Трета лига и това дава резултати. Без общините няма как да стане аматьорски футбол, но в по-малките е по-лесно. Те помагат повече, в малките градове това е основно развлечение за децата. В големи градове като София и Варна например не се помага на аматьорския футбол и спорт. Нашата основна идея е децата да са здрави и правилно да се учат на спорт.

–А какви са най-големите проблеми и трудности, с които се сблъсквате?

-Искаме в аматьорския футбол да навлизат лицензирани треньори. Проблемът на българския футбол – не само в аматьорския, е в треньорите. За съжаление осигуряването на лицензирани треньори в малките населени места е много трудно. Иначе има програма на УЕФА, която дава най-ниското ниво на лицензиране – за 50-60 часа в рамките на няколко съботи и недели. Колкото и малък отбор да води един треньор, все пак е задължително да има някаква грамотност. Особено когато говорим за деца. Навъдиха се много школи с хора, които нямат спортно образование и не учат децата по подходящия начин. Проблемът е в комерсиализацията. Събират такси, участват в наши мероприятия, но ние имаме лостовете да сложим ред. Всеки отбор трябва да бъде представляван от хора с дипломи, а не само да се отчита някаква дейност.

–Повишава ли качеството на аматьорския футбол в последните години?

-Не е това, което беше. Преди години около 90 процента от аматьорските национали например преминаха в професионалния футбол – достатъчно е само да споменем играчи като Мартин Камбуров, Боби Галчев, Макенджиев, Аргилашки. Може би навлизането на чужденците в последните години също оказа влияние за това отстъпление. Има и други битови проблеми. Едно момче от Нова Загора, например не можа да дойде за лагера на националния тим, защото нямаше как да отсъства 10 дни от работа – трябва да храни семейство. Затова и повече се набляга на юношите.