Мартин Секулич e на 24 години и е роден в Загреб, Хърватия. Нападателят започва своя втори сезон в „Ботев“ Пловдив, пределно амбициран за едно успешно първенство за отбора и за себе си. Ето какво сподели той за читателите на бюлетин „Канарче“:

– Мартин, пристигнахте в „Ботев“ преди една година и стартирахте великолепно. Какво се случи след това и как видяхте изминалия сезон за отбора?

– Да, това беше добро начало, но след това дойде нов треньор и аз не получих достатъчно игрово време през сезона. Не беше лесно за мен, но научих ценни неща и как да се справям с подобни ситуации. Мисля, че това беше една трудна година за голям отбор като „Ботев“, която трябва да бъде оставена в миналото и забравена.

– От началото на шампионата феновете са щастливи да Ви видят силно мотивиран и в много добра форма. Какво можем да очакваме лично от Вас и от отбора през
този сезон?

– От мен и от моите съотборници можете да очаквате, че ще даваме максимума от себе си и ще се борим за това клубът да постига много по-добри резултати от
предния сезон.

– Как се чувствате по-добре на терена – когато играете сам на върха на атаката или когато до Вас има и друг нападател?

– Това зависи от типа играчи, с които играем, но ако печелим мачовете и играем добре, вида на формацията не ме вълнува особено. И все пак смятам, че формацията,  с която играем в момента, е най-подходящата за възможностите ми.

– Как започнахте да се занимавате с футбол? Бихте ли разказали за семейството и за детството си?

– Започнах да играя футбол на 6-годишна възраст. Роден съм в Загреб и имам прекрасно детство – всичко, за което бих могъл да мечтая. Аз и моите 2 чудесни сестри сме благословени да бъдем отгледани от най-добрите майка и баща, без които аз нямаше да постигна успехи.

– Как прекарвате свободното си време?

– Обичам да съм с приятелите си и да се забавляваме заедно.

– През последните години хърватският национален отбор по футбол има постоянни успехи, за разлика от българският. Защо, според Вас, разликата е толкова голяма?

– Ами, трудно е да се отговори на този въпрос. Всички го задават, а дори за самите нас е невероятно, че нашата малка държава с едва 4 милиона души постига такива резултати. Моето виждане е, че в Хърватия е пълно с талантливи играчи – и в младежките формации и в по-долните дивизии, но един от големите проблеми за тях е, че има сравнително малко клубове, където могат да играят. В резултат много от тези талантливи момчета не успяват да развият футболна кариера.

– Кои са футболните ви идоли?

– Всъщност никога не съм имал идоли, но ако трябва да посоча играч, който харесвам като начин на игра, бих избрал Луис Суарес.

– А каква е голямата Ви футболна мечта?

– Израствайки в Загреб, винаги съм бил футболен фен, ходещ редовно на мачове, и мечтата на живота ми беше да играя за „Динамо“ Загреб. Сега обаче мечтата
ми вече е да стана шампион с „Ботев“ Пловдив.

Новият брой на “Бюлетин канарче”, можете да свалите от ТУК>>>

12 КОМЕНТАРИ

  1. 2

    “1912”, кога те изхвърлиха от хранилката? Мръсник!

  4. 2

    Хърватин и нищо друго.Играй на 100 процента и ще го почустваш.Любов,любов и нищо друго.

  5. 10
    2

    Мартин е боец и много нахъсан футболист! Да ни е жив и здрав!

  7. Нашата чест се нарича вярност.С Ботев завинаги.
    8
    2

    До последна капка кръв.До последна капка пот Ти си хърватин.Вярваме ти.

    • 1
      4

      Пий си хапчетата човек. БАРЕМ ТОГАВА РАЗБЕРЕШ КАКЪВ СЛАБ ОТБОР ИМАМЕ.

      • 1

        Минаха само три кръга, след десетия ще разберем дали сме слаби!

Коментарите са затворени