АНАЛИЗ: За четири години в Пазарджик направиха футболно чудо

0
1185

Когато по време на предизборната кампания за местни избори преди четири години Найден Шопов обяви намерението си, за възстановяване на футбола в Пазарджик. Мнозина приеха идеята като спекулация, с която да се спечелят политически дивиденти. В Пазарджик пристигна и Валери Божинов, който пожела успех на пазарджишкия футбол. На специална пресконференция той обяви създаването на ФК „Хебър – 1918“, представи и Управителния съвет на клуба, в който влизаха няколко предприемача и бившите футболисти на Ботев и Локомотив Веско Минев и Сашо Тунчев, които са родом от Пазарджик. Шопов се свърза с последния президент на Хебър Борислав Даскалов, от когото получи правата върху емблемата.

Още във втория си мандат кметът Тодор Попов многократно получаваше въпроси за развитието на професионалния спорт в града. Попов неуморно отговаряше, че не е работа на общината да развива професионалния спорт, но ако се появят сериозни хора, които поемат отговорността, общината ще си партнира с тях и ще помага, с каквото може.

След приключване на изборите, Управителният съвет на Хебър проведе няколко срещи с ръководството на общината, в резултат на които получиха базата и започна сформирането на детски отбори. Изора се и реновира помощното игрище, което се намира в непосредствена близост до стадион „Георги Бенковски“.

Няколко седмици след началото на третия му мандат, на традиционния „Бал на спортиста“, който се организира през месец декември, кметът Попов обяви намеренията общината да се включи активно в проекта и спортът като цяло да стане приоритет.

В Управителния съвет на „зелените“ бяха направени промени и членове станаха Александър Иванов и Румен Димитров. От школата на Левски буквално бе „откраднат“ Йордан Петков, който започна селекцията на представителен отбор. Бяха събрани местни момчета, а Хебър взе лиценза на Чико (Бяга), с който трябваше да започне да се състезава в Югозападна трета лига.

„Има добри местни момчета и аз се надявам, че при добра подготовка и шанс, можем и да атакуваме място във Втора лига“, коментира в началото Петков. Още на първата контрола в Ракитово с Кариана обаче се видя, че начинанието никак не е лесно и в отбора има още много работа за вършене.

Хебър започна първия си сезон в Югозападна трета лига с много желание и амбиции. Видя се, че те обаче са повече от възможностите, които отборът имаше към онзи момент. Петков хвърли много усилия, за да научи момчетата, но се видя, че селекцията не е на необходимото ниво. 11-то място в края на есенния полусезон бе отчетено като неуспех и Петков и Хебър се разделиха по взаимно съгласие.

Привлечен бе Танчо Калпаков. Моментът бе труден за Хебър. Панагюрецът се зае с нова селекция, направи реорганизация и няма да е пресилено ако кажем, че през пролетта Хебър игра красив, съдържателен и резултатен футбол. Това придвижи Хебър непосредствено след най-добрите отбори в крайното класиране, а играта, резултатите и организацията в клуба предвещаваха интересна следваща спортно-състезателна година.

За „зла участ“ на Хебър, се случиха сътресенията в ЦСКА и през следващия сезон на футболния небосклон в групата се появи ЦСКА 1948. Софийският отбор бе представен като основен конкурент от президента Найден Шопов при откриване на подготовката за новото първенство. Хебър изигра прекрасен сезон, побеждаваше съперниците си, играеше красив и резултатен футбол, но….на два пъти загуби от столичани. Независимо, че в мач за чест ги победи за Купата, в двата мача от първенството регистрирахме загуби с 2:0. Особено нещастна бе загубата в София, където столичани поведоха още от съблекалните с „гол от Халите“, последваха брутални съдийски „брадви“ и Хебър трябваше да се раздели с надеждата за влизане във Втора лига.

Първите кръгове от третия сезон в Югозападна трета лига започнаха добре за Хебър. Пазарджиклии бяха лидери в групата, Танчо Калпаков стратегически се опитваше да пази титулярния си състав за сериозните битки, „въртеше“ отбора и бе съсредоточен в целта да вкара Хебър във Втора лига. Хебър печелеше въпреки откровеното нежелание и в турнирите за Аматьорската лига и за Купата.

В рамките на една седмица всичко се обърка. Калпаков отказа да се сбори с Берое в мач за Купата на България и извади на терена „четвъртия си състав“, воден от мисълта да съхрани титулярите от евентуални контузии и преумора преди важния мач с Оборище. Старши треньорът на Берое Александър Томаш бе дошъл в Пазарджик с основните си футболисти, които „отупаха“ Хебър. Някои приеха поведението на наставника на Хебър като малодушие. Това бе първата жълта лампа за ръководството на Хебър.

Последва втори злополучен мач на Хебър. Този път в Панагюрище. Загубата от основния конкурент за влизане във Втора лига стана след равностоен мач и един случаен гол, отбелязан от Петър Петров петнайсетина минути преди края.

Това изчерпа търпението на ръководството, което не смяташе, че има още време за губене и този сезон пазарджиклии трябва задължително да влезе при професионалистите. Калпаков бе освободен, а отборът се раздели с Иван Иванов, Николай Хаджиниколов и Стефан Лачов.

Калпаков остави отбора на първо място във временното класиране. Бе заместен от освободилия се междувременно от Септември (Сф) Николай Митов.

Бе свикана специална пресконференция на стадиона, в която участваха президентът Найден Шопов, кметът Тодор Попов, спортно-техническият директор Иван Папазов и самият Николай Митов. Те обясниха решението си, като бяха единодушни в едно: Трябва да се печелят важните мачове!

Митов приключи полусезона с наличните футболисти, като трябва да подчертаем, че имаше доста трудни моменти, при които важни за отбора футболисти получиха контузии. Особени трудности се изпитаха в дефанзивен план. Специалистът заздрави селекцията през зимната пауза, взе нужните му футболисти, за да балансира състава. От началото на пролетния полусезон не допусна сътресения.

В мача, който трябваше да реши първенството, (срещу Оборище в Пазарджик), Хебър игра мотивирано и показа преимуществото си пред отбора от Панагюрище. Мачът завърши 2:1, но панагюрци можеха да отпътуват и с повече голове в мрежата. Още тогава старши треньорът на Оборище Войн Войнов на практика честити на хебърци влизането в професионалния футбол.

През всичките тези години едновременно с развитието на отбора в спортно техническо естество, ръководството на футболния клуб хвърли огромни усилия в създаването на отлична тренировъчна база на клуба. Не може да пренебрегнем факта, че Хебър притежава база, която е мечта и за отбори от най-високото ниво на футбола в България. Всеки гостуващ отбор признава направеното и проявява завист за условията, при които се развива футболът в Пазарджик.

Югозападна трета лига остава в историята на пазарджишкия футбол и в Пазарджик се надяват, че това ще бъде завинаги.