Иван Йотков, Асен Караславов, Иван Кочев, Лъчо Балтанов, Кристиян Димитров и десетки юноши на Ботев Пловдив положиха венци и цветя и на паметника на Христо Ботев в Пловдив днес.
Днес, 6 януари, се навършват 171 години от рождението на оногова, който ни показа, че няма по-сладка смърт от тая пред олтара на Отечеството. Преди 170 години в Калофер се роди този, който ни поразява не само с блясъка на своя поетичен гений, но и с дълбочината и смелостта на своята мисъл.
Съвсем неучудващо, Ботев намира своята естествена среда сред революционната емиграция в Букурещ. Това са все бедни люде, като него, “този нов пролетариат – както го нарича Иван Вазов – съставен от подвизи, дрипи и слава“. Емигрансткият живот тежи Ботеву. Всеки негов “утрешен ден е начало на нови нужди и нови борби с живота“. Но той не скланя глава пред трудностите. И с дръзновение повежда битката с живота.
В края на лятото на оная чудно омайна 1868 г., в която година на народний небосклон изгреяха сияните звезди на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, изгнаническата Ботева неволя стая още по-тежка. Той пише: “По причина на боледуването ми, аз съм паднал в такава бедност, щото освен, че съм останал гол и бос, но се нуждая даже и за насъщния си хляб“.
Години на лишения се нижат една подир друга. Години на борба с живота, на подготовка за великото дело на неговия живот – сбъдването на “Моята молитва“. Левски вече е преминал в безсмъртния пантеон. Идва годината 1876. Героичната година. Годината, в която поробений народ вдигна гордо своето чело и извика чрез устата на Бенковски: “Ставайте робове, аз не ща ярем!“. И ето, Ботев е там! В първата редица на своята чета, съставена от наемни работници, слуги, овчари, градинари, няколко бивши учители – всичко към 205 души, потеглят към своята Голгота.
“Радецки“. Целуването на родната земя. Трепетното очакване. Несполуките… но не! Той не е сломен! Той падна, найде своя гроб в редовете на борбата. И ни завеща преди всичко страстната си омраза към националното робство, към поробителите, потисниците, изедниците и грабителите на народа. В съзнанието ни, Ботев – великият революционер – ще живее вечно не само със своя героизъм, но и със своята безсмъртна и ненадмината поезия. Той освен със славата на патриот и революционер, живее у нашите съзнания и със славата на гениален поет. Тя е израз на прозрението на един гигантски ум, на вълненията, на мечтите му… на едно голямо сърце, тъй страстно обикнало своята Родина.
“Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира!“. Поклон, дълбок поклон сторваме сега пред тебе, великане български! Ти със своя устрем си най-ясният изразител на едно наглед обикновено, но безценно бъдеще – светлото и свободно бъдеще на българското племе!
НАЙ ВЕЛИКИЯТ БЪЛГАРИН ..ЧОВЕК СЪС ГЛАВНО…Ч…МОЖЕ БИ НЯКОИ ОТ ВАС ЗНАЯТ ЧЕ ЧЕТАТА Е ТРЯБВАЛО ДА БЪДЕ ВОДЕНА ОТ ФИЛИП ТОТЮ НО ТОЙ СЕ ПОЛАКОМИЛ ЗА ЧЕТНИЧЕСКИТЕ ПАРИ ВЗИМА ГИ И ИЗОСТАВЯ ЧЕТАТА ТОГАВА ХРИСТО БОТЕВ ПОСТАВЕН ВЪВ ПОЛОЖЕНИЕ НИ В КЛИН НИ В РЪКАВ ВЗИМА РЕШЕНИЕ ЧЕ ТОЙ ЩЕ ПОВЕДЕ ЧЕТАТА БЕЗ ПАРИ СЪВ МНОГО МАЛКО ОРЪЖИЕ РАЗЧИТАЙКИ ЧЕ КАТО СТЪПИ НА БЪЛГАРСКИ БРЯГ ПАК ПО ДУМИТЕ НА ФИЛИП ТОТЮ МНОГО ХОРА ЩЕ СЕ ВКЛЮЧАТ КЪМ ТЯХ ЩЕ ИЗЛЕНАТ И ЩЕ ГИ ПОДКРЕПЯТ…НО УВИ ТОВА НЕ СЕ СЛУЧВА ВСИЧКИ ЗНАЕМ КАКЪВ Е КРАЯ НО ИМЕННО ТЕЗИ НЕГОВИ ДЕЙСТВИЯ ГО ПРАВЯТ НАЙ ВЕЛИКИЯ БЪЛГАРИН И ЧОВЕК СЪС ГЛАВНО ..Ч..И НЕКА ВСИЧКИ ОТГОВОРНИ ФАКТОРИ СЕ ЗАМИСЛЯТ ВЪРХУ НЕГОВИТЕ ДУМИ ИДА СИ КАЖАТ НОСИМ ЛИ ДОСТОЙНО ИМЕТО НА НАШИЯ ПАТРОН И ДА СИ ВЪРНАТ БЮСТА ПАМЕТНИК ТАМ КЪДЕТО МУ Е МЯСТОТО А НЕ ДА ПРОДЪЛЖАВА ДА ГНИЕ И ПРАШАСВА ЗАХВЪРЛЕН НЯКЪДЕ ВЪВ НЯКОЙ СКЛАД НА КОМАТЕВО САМО СЪС ВЕНЦИ И ОТДАВАНЕ НА ПОЧИТ НЕ СТАВА ТРЯБВАТ И ДЕЙСТВИЯ
Всички помним как боядисахте с жъкта боя бюстпаметника на Ботев на стадиона край бирената. Срам и позор за България сте жълтури.
жълта*
А пари кога???
Христо Ботев и Васил Левски са на цяла България, за това трябва да бъдат почитани от всички. В днешния комерсиален свят вече няма такива хора.
Надявам се поне тука да не се пишат глупости.
Имаме си патрон, почитаме го!
Коментарите са затворени