На 2 юни 1927 година, в тържествена обстановка и в присъствието на бележити пловдивски общественици и клубни деятели, пред централния вход на новопостроения клубен стадион е открит Паметникът на Христо Ботев. Взетото от клубната управа година по-рано историческо решение за неговото изграждане е от изключителна важност за жълто-черния клуб и неизменна част от неговата идентичност през годините. Повод за допълнителна гордост е фактът, че това е първият изграден паметник в Пловдив, след този, който Русия изгражда на Хълма на освободителите (Бунарджика) в чест на руския Цар Александър ІІ.

Част от историята, свързана с това патриотично дело, е изборът на скулптор. Седмица преди края на поставения от клубното ръководство срок кандидатът е само един. Това е скулпторът Кирил Георгиев, който три години по-късно ще изработи паметника на Христо Ботев в Калофер, който и към момента се намира в двора на историческия музей в подбалканското градче.

В последния момент се явяват още няколко кандидати, което кара ръководството на клуба да организира конкурс, на който специална комисия, както и клубните членове, да направят своя избор. Сред членовете на комисията са легендарният художник Цанко Лавренов, архитект Стойко Стойков – най-знаковата фигура в пловдивската архитектурна гилдия, както и Георги Атанасов – председател на Дружеството на южнобългарските художници.  След преглед на предложените варианти, единодушно е избран проектът на скулптора Васил Вичев.

През следващите десетилетия неговият отпечатък в клубната история е забравен и неглижиран, като в множество информационни източници е изписван дори със сгрешено име – Димитър Вичев.

Историята на нашия клуб ни задължава да вдигнем завесата за редица събития и личности, оставили запомняща се диря в нея, а една от тях е без съмнение Васил Вичев.

Авторът на Клубния паметник Васил Вичев е роден на 2 октомври 1899 година в Сливен. Завършва средното си образование в Пловдив, а през 1922 година постъпва в Индустриалното рисувално училище в София, което по-късно напуска поради материални затруднения. Работи по архитектурното оформление на фасади и вътрешното оформление на тавани.

През 1923 година изработва и първата си скулптура – тази на „Дядо Никола” в Трявна. Участва в редица конкурси, като след първата премия, получена след спечеления конкурс на С. К. „Христо Ботев” за изграждане бюст-паметника на Христо Ботев, е назначен за скулптор в Пловдивската община.

Негово дело са и бюстовете на Христо Ботев и Георги Раковски в Цар-Симеоновата градина на Пловдив, както и първият паметник на Христо Г. Данов на едноименния хълм.

Автор е на множество паметници в различни градове на страната, като едни от най-известните му произведения са тези на Васил Левски, Христо Ботев, Любен Каравелов и Хаджи Димитър в Морската градина на Бургас, на Димитър Наумов в Стара Загора, както и на Георги Икономов в Сливен. Васил Вичев печели и втората награда в конкурса за изработване на паметника на връх Шипка.

4 КОМЕНТАРИ

  1. 11
    3

    Стига сте срали бе цигани крастави.Толкова сте деградирали,че дори под такава статия си показвате простотията.Засрамете се ! То циганин срам има ли ?

  2. 3
    13

    „НЕ ПЛАЧИ МАЙКО НЕ ТЪЖИ, ЧЕ НА МЕН ОТБОР КРЪСТИХА, КРЪСТИХА МАЙКО ОПЕТНИХА, ИМЕТО МОЕ БЪЛГАРСКО. С ЖЪЛТО МИ ЛИЦЕ НАМАЗАХА, НАМАЗАХА МАЙКО ОМАСКАРИХА. ЗA ВСИЧКИ МАЙКО СЕ БОРИХ, А НЕ ЗА ГРУПА ПАЗВАНТИ, ЛИКЪТ МИ НА СТАРИ ЧАРШАФИ, ПО РЪЖДИВИ ОГРАДИ ДА КИЧАТ. ЗА ТОВА ЛИ ЖИВОТА СИ ДАДОХ, ГАВРА В ЖЪЛТО ДА ТЪРПЯ, В ГРОБА ПОКОЙ ДА НЯМАМ, И ДЕСЕТ ПЪТИ ДА СЕ ЗАВЪРТЯ!“

  3. 3
    11

    Боядисаха паметника в жълто и го оскверниха завинаги. Срам и позор за Христо Ботьов Петков.

  4. 12
    3

    Ние пък турихми плоча на Гошу ут Кюстиндил! Очаквам и на мен да турят, баш помак от Говедарци! Исках и на принц Чарлз да сложим негово кралство ама Вълчо не дава!

Коментарите са затворени