След края на сезона в Казахстан Димитър Димитров се прибра у нас и се отдаде на почивка. Пред “7 дни спорт” един от най-успешните ни треньори разказа за сезона с Иртиш, представянето на отбора и трудностите. В днешния брой Херо продължава за това може ли да вземе българи в Иртиш, какви са реалностите в Левски и говори ли с Георги Иванов-Гонзо.

За трансферите

Херо заведе в Иртиш петима играчи, минали през България. Още не е ясно дали ще може да си позволи нови попълнения от родното първенство. “Аз ги взех през юни, когато беше свършило българското първенство. Сега сме зима, няма да има свободни хора. Сигурно има играчи, които ми хващат окото, но как да ги взема”, обяснява треньорът. А и бюджетът на клуба не позволява кой знае какви покупки. “Точна цифра не мога да кажа, защото не я знам. Ние сме на 9-о място от 12 отбора. Но разликата е много голяма. Кайрат и Астана са нещо като Барселона и Реал Мадрид в Испания. Всички други значително отстъпват по бюджет”, разказва бургазлията. “Те взимат най-добрите местни футболисти, които не играят при тях, но пък отслабват съперниците. Много е трудно да се мериш с подобни отбори. През лятото, когато си тръгнаха толкова основни играчи, ние се движихме много добре. След първите 10-11 кръга бяхме без загуба, на първо място. Свършихме на 3-то място и ще участваме в Лига Европа от следващия сезон. Това е още една предпоставка да направим добра селекция. Но всичко зависи от финансите. Когато ни поставят лимит на заплатите, не можем да вземем исканите играчи”.

Разстоянията

Първенството на Казахстан хич не е лесно откъм пътувания. Все пак говорим за една от най-големите страни в света като територия. “В Казахстан постоянно се пътува със самолети. По-богатите отбори пътуват с чартъри и си решават бързо проблемите. При нас обаче няма възможност. Ние правим връзка с Кайрат и Астана и пътуваме чрез тях. Понякога липсва такава и пътуваме по 2-3 дни”, оплаква се Димитър Димитров. “Имало е моменти, когато сме се прибирали и с влака. Разстоянията са дълги, а понякога има и часова разлика от 2 часа. От Павлодар до Уралск е толкова при 2500 км разстояние. Все едно пътуваме от България до Португалия и още малко”.

България и Левски

Трима български треньори работят в Казахстан и са на страшна почит. У нас обаче винаги намираме кусури на родните специалисти, а някак лесно се доверяваме на недоказани чужденци. Херо е съгласен с тази констатация. “Просто е народопсихология. Отдавна се знае, че в България треньорската институция не е на почит. Но знаете, че има треньори и треньори. Ако в началото покажеш слабост, е нормално президентите да те натискат и да те мачкат. Покажеш ли, че си независим и държиш на авторитета, ще се съобразяват с теб. При мен няма как някой да ми диктува и да ми казва кой да играе”, категоричен е Херо, “Много остър камък съм в това отношение. Даже когато тепърва започвах, имах проблеми с Христо Порточанов. Но той го видя и оцени моята работа. Дори смятам, че президентите повече харесват такива характери”. Винаги когато има срив в Левски и се говори за смяна на треньора, Димитър Димитров е споменаван като вариант. “Нямам обяснение – нито съм давал някакви знаци или сигнали, че проявявам желание. Аз имам договор с Иртиш и нямам право да контактувам с друг клуб. От една страна, това ме ласкае, но от друга, с нищо не съм провокирал този интерес”, обяснява Херо, “Може да идва от феновете. Но от моя страна не е имало някакви надежди, знаете добре, че аз в един момент исках да стана треньор и си бях дал съгласието, но не ми разрешиха да направя селекция. Да не се връщаме на тази тема”.

Проблемите с Гонзо

Припомняме му все пак, че преди идването на Стойчо Стоев беше основен вариант на спортния директор на “сините” Георги Иванов-Гонзо и доста често ходеше на Герена. “Така е, да, но нали си спомняте, че в един момент ми забраниха”, смее се Димитров и продължава в майтапчийски стил при въпроса дали след наложеното вето е стъпвал в Подуяне. “Не, не, страхувам се много. Приемам с усмивка всичко това”.

Оттогава нито е виждал Гонзо, нито го е чувал.

“Животът ми е показал, че човек никога не трябва да казва никога. Но не искам да го коментирам, защото веднага ще кажат, че се слагам на Левски, а аз не съм от този тип хора”, казва Херо за връщане в Левски. Караме го да анализира играта на “сините”. “Доскоро бяха на първо място, но аз още тогава съвсем дипломатично казах, че по отношение на играта има какво още да се желае. Да не бъда по-критичен, защото нямам и право. Моите изказвания винаги се гледат по различен начин. Но Левски има резерви и като махнем Лудогорец, не виждам по-добри футболисти от тези в Левски”, отсича Херо. После минаваме на Елин Топузаков. “Трудно ми е да кажа дали ще се справи, тъй като не го познавам като треньор. Беше ми футболист, много умно и интелигентно момче. За него мога да говоря само положителни неща и му пожелавам успех”, откровен е треньорът и не пропуска да направи комплимент на скаута на “сините” Георги Чиликов: “Показа, че има нелошо разбиране и виждания за играта. С качества е да намери добри футболисти. Освен това Георги има достатъчно контакти в чужбина и говори езици”.