Мартин Петров даде кратко интервю пред БЛИЦ СПОРТ във връзка с предстоящия бенефис на Красимир Чомаков. Шоуто е в събота, 9 юни, на стадион „Марица” от 16:30 часа. Няма смисъл да припомняме, че Марто и Краси бяха съотборници в ЦСКА и в националния отбор.

-Марто, на линия си в събота?
– Живот и здраве, там съм. Специално за бенефиса на Чомаков се завърнах, за да облека отново фланелката на ЦСКА.  И няма как, тъй като е прекрасен човек. Невероятен, бих казал. С голямо сърце. Беше истински боец на терена, истински пример за „армейски” дух и себераздаване от първата до последната минута.

-Какви спомени пазиш от годините, когато бяхте заедно в ЦСКА и в националния отбор?
-Чомаков имаше свиреп и страховит удар. Много силна тупалка, от която са се опарвали много вратари. Тогава този негов шут се превърна в нарицателно. Казвахме му „Чомачка” (смее се). И преди мач му викахме: „Айде, Чоме, приготвили „Чомачката” да разпориш мрежата!”. Той се смееше, но после пускаше в действие основното си оръжие. Няма да забравя как в един двубой с националния тим такъв удар нанесе по топката, че тя едва не счупи гредата. Напречният дирек буквално се разтресе. Сигурно е летяла с над 150 километра в час! Бих се радвал, ако и днес има такива като него. Ама… Сега се радвам, че ще бъдем отново заедно на терена. Надявам се най-после да получа някой фамозен пас от него, за да се разпиша във вратата. Чакам го вече толкова години – да ми сложи топката на крака или на главата с прекрасно извеждане от 30-40 метра! (смее се).

-Имало ли е случай, когато Чомаков да е изглеждал унил на терена?
-Никога. Винаги сме му завиждали на позитивността му и на желанието му да победи. Не помня да съм го виждал да изглежда предаден, да вдига бялото знаме. Даже и да сме губили, той играеше сърцато и не се предаваше. А после преживяваше драматично случаите, когато не сме успявали да спечелим.

-Марто, ти беше основна част от националния ни тим, който за последно игра на голям форум – Евро 2004 в Португалия… Защо вече 14 лета не можем да се класираме ни на европейско, нито на световно.
-О, това е много дълга тема на разговор и не знам дали аз трябва да я коментирам. Но се надявам, че селекционерът Петър Хубчев ще успее да сглоби отбор, с който да атакуваме Евро 2020. Хубчев е германски възпитаник и ще въведе немска дисциплина и ред, а това е от изключително значение за всеки един отбор. Той пое в движение националния в световните квалификации и поради тази причина нямаше големи шансове. Но сега започва от нулата. Смятам, че с новия формат ни се отваря възможност да успеем и силно се надявам под ръководството на Хубчев България пак да бъде на голям форум. Много е важно обаче да започнем с победи, които ще ни дадат самочувствие.

-Твоето поколение игра на европейско, но не и на Мондиал…
-Да, но малко не ни достигна. Съвсем, съвсем малко. Говоря за квалификациите за световното през 2002 година в Япония и Южна Корея. Никога няма да забравя загубата ни от Дания с 0:2 на „Армията”. Преди този мач имахме отлични шансове, а нека само да припомня, че тогавашните състави на Дания и Чехия бяха изключително силни. Не подценявам сегашните им отбори, но тези от моето време бяха по-качествени и по-солидни. Но срещу датчаните в София нямахме късмет. При 0:1 пропуснах чудесна възможност и след две-три минути ни направиха контра, вкараха втория гол и всичко приключи. След това дойде и поражението в Прага.

РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ