Капитан, лидер и двигател на отбора – това е Димитър Илиев, който наскоро записа мач №300 за Локомотив Пловдив, което го нарежда на шесто място във вечната ранглиста на клуба. 35-годишният футболист направи кратка ретроспекция на кариерата си в предаването “Домът на футбола” по Диема спорт.
“Локомотив Пловдив е футболната ми любов. А любовта на феновете в родния ми град ме кара да се чувствам щастлив. Специално е да изиграеш толкова много срещи за любимия си клуб. Чувствам се и малко носталгично – все едно беше вчера, когато дебютирах срещу Локомотив София. Футболният живот е доста кратък, но се надявам да изиграя още доста мачове за Локомотив Пловдив”, започна Илиев.
Той дебютира в мъжкия футбол точно преди 20 г. и е сред хората, оставили трайна следа по терените у нас.
“Основният фактор за успеха при мен е липсата на контузии. Късметлия съм, защото не съм има тежка травма, която да ме извади от игра за повече от 1-2 месеца.
Спомням си отлично дебютът ми. Нямах навършени още 16 години и затова имаше много ентусиазъм сред всички. Влязох при 4:0 за нас срещу Локо София и може би това бе причината да няма напрежение. Можех дори да отбележа, но не успях. След това близо година не играх заради “треньорски контузии”, а две години по-късно вкарах първия си гол – срещу Черноморец Бургас. Отпразнувах го с приятели, беше два дни преди рождения ми ден на 25 септември.
Първият ми европейски мач беше срещу Фарул Констанца в турнира Интертото. Отпаднахме след две равенства, като съперникът се класира напред заради тогавашното правило за гол на чужд терен. Имам дългосрочна памет – помня в детайли много мачове и всичко покрай тях”, продължава Димитър Илиев.
Той се върна и към негативните моменти в кариерата си.
“Преходът от ютношеския към мъжкия футбол се оказа доста труден за мен – не ми даваха шанс дълго време. Причината може би е и в мен, не само в треньорите, но това забави развитието ми. Мечтата ми беше да направя кариера в чужбина в силно първенство – имах потенциала, но не успях. Въпреки това съм щастлив от това, което съм постигнал”, признава капитанът на Локомотив Пловдив.
Илиев е горд със спечелените отличия с родния си клуб, като на първо място поставя Купата на България след победа над Ботев Пловдив във финала през 2019 г.
“Финалът с Ботев ще го помня винаги. Шествията в града също. В моята класация той е на първо място, на второ е Купата на България, спечелена след победа над ЦСКА и на трето – Суперкупата на България. Чак след това идват индивидуалните награди”, категоричен е той.
Стоян канара никога няма да забрави този финал с петичката, от тогава горкия не е акал ва да гоейба.
Съдия съм към зоналния съвет на БФС-Пловдив.
На семинарите и събранията ни, често се дава пример Димитър Илиев като един от най-големите симуланти в родния футбол.
Това не са симулации. Това е “талибан кючек”. Подскачането преди дузпите – също. Нищо не разбирате вие от народно творчество и сигански танци !
Шествията в ГРАДА също.
На селу саде кукерските помниш, каде с фускити бой по гражданята бой …
Брау митью и в ГРАДА видя шествие.
Брау.
Ей, талибан, а мен помниш ли ме? Ако си ме забравил , утре ще ви припомня от вкуса на моя специален млечен шейк.
Отбора от В група ,имали футболист на годината.
ЩЕ ПОМНИШ И СЪНУВАШ ВСИЧКИ МАЧОВЕ С ВЕЛИКИЯ БОТЕВ !
ТОВА СА МАЧОВЕТЕ НА ЖИВОТА ТИ .
Има има , такива мангали ,те са на гомнежа.
Братя буферляци, бургуджии, кошничари,турлукчии, демирджии, вретенари, гребенари, калайджии, калдараши, копанари, артъкпъртъци и сичкия катун!!! ИНТРИГАНТИ! ИБРИКЧИИ!!! ГЕЙОВЕ!! АБИТА! КЛОАКОМОТИФЦИ!!!!!
СЪДЕ КЛОАКОМОТИФФ!!!
ПУФ, ПАФ!:)))))
ЛОШУ АПАПИ, ПАК НЪ ЯБАФЪ…
Бахти и нещастниците. Никой не ги коментира и не се интересува от тях. Кофти е да си локоциганин. Сереш в темите за Ботев, а в темите за любимия отбор няма никой. Нещастието ви ще е вечно. На никому ненужни и малобройни. Смъртта ви е неизбежна. Да бъде смърт!! Смърт да бъде!!!
Той умря
Нидьей тъй ва батьо ощи му були гъз от онази питъ
Д Илиев: “Финалът с Ботев ще го помня винаги.
Каква памет?! Сигурно е толкова силна защото не е употребявана..
Коментарите са затворени