Световна звезда: Мечтая за голямо кеч шоу на новия стадион на Локо

Какво е кечът? Шоу или спорт? Много хора в България нямат реална представа през какви неща преминават световни звезди като Скалата, Джон Сина, Гробаря, какви лишения и трудни моменти трябва да изтърпят. А в същото време един българин, един пловдивчанин, извървя още по-трудния път до върха в този свят!

Вече над 10 години Мирослав Бърняшев е сред топ кечистите първо в WWE, а от няколко години и в най-бързо развиващата млада компания AEW. За съжаление, Миро или Спасителя, както е прякорът му в момента, лекува контузия. Това обаче му даде възможност да се прибере до любимия си Пловдив, да обърне повече внимание на своето семейство.

38-годишният пловдивчанин е безспорният българският номер 1, що се отнася до фенове в Интернет пространството. Той има 1,2 млн. последователи в Instagram и 787 000 в “Х”.

“МачКаст“ се разбра да се види с Миро не къде да е, а на стадион “Локомотив“ в парк “Лаута“, където любимите “смърфове“ на Бърняшев играят домакинските си срещи. Въпреки лошото време и дъжда над Пловдив преди няколко дни, Миро пристигна усмихнат до уши.

Ето и разговора си него – струва си, защото не само той ще отговори на въпросите в началото, но и ще обхванем още доста важни теми за живота, спорта и обществото.

– Миро, за съжаление, в момента си контузен! Как се чувстваш?

– Възстановяването върви бавно, но славно. С всеки изминал ден се чувствам по-добре. Бях си тук, но се наложи да направя ми се едно връщане до САЩ за няколко допълнителни инжекции преди около две седмици. Имам страхотен възстановителен център, в който съм всеки ден по 2-3 часа и продължаваме напред.

– Може ли да очакваме твой мач до края на годината?

– Не мога да кажа. Всичко зависи от лечението. И преди като съм имал травми съм искал да се върна по-бързо, за да съм отново обратно в екшъна. Този път реших да си обърна повече внимание, защото няколко месеца пренебрегвах проблема, но този път реших да не се връщам, докато не се възстановя напълно.

– Вече си четвърта година в AEW. Как се чувстваш там? Каква е разликата с WWE и с какви крачки върви, за да я достигне?

– Това е една много млада компания, която е само на 5 години. WWE е от 70-те и няма база за сравнение. В началото AEW започна с едно шоу на седмица, мина през две, а вече са три за този период. Компанията се развива с много бърза скорост, привличаме таланти от цял свят. Новата верига дава възможност за избор. Преди имаше само WWE, а сега можеш да си избереш. Кечът си е кеч. Може би има разлика в графика. AEW има по-малко шоута и пътувания. WWE има много нетелевизионни мачове. На мен ми харесват и двете организации. Смятам, че в AEW мога по-добре да покажа своите умения, герой и образ.

– Ти ли избра новия си прякор? (“Спасителя“ б.р.) и ако да – как го избра?

– Да, аз си го избрах. Смятам, че човек трябва да погледне в себе си каквото и да прави. Трябва да осъзнае какво е той преди да се отдаде на дадена цел. Когато погледнах в себе си, разбрах колко много обичам Господ. Как една история винаги може да продължи и не става въпрос само за мен срещу съперника, а за по-голямата цел. Когато има по-висша цел, има голям път, който можеш да извървиш с нея. Още повече, че съм роден на Коледа и се напаснаха нещата. Смятам, че ми пасна образът – държание, начинът, по който говоря. Мисля, че се получи един от любимите ми герои, които досега съм играл.

– Каква е целта ти в AEW?

– Целта винаги трябва да е световен шампион. Бил съм TNT шампион веднъж. Имах около 10 мача като шампион, но винаги целта е била световната титла.

– Как оценяваш конкуренцията в AEW, сравнена с тази в WWE?

– Има много млади и гладни момчета, които искат да станат по-добри и да се научат. Има и много неопитни, но друго е да имаш по един мач в седмицата, а не по три или четири. Опитът играе много голяма роля, но всичко идва с времето си. Който иска да се развива и да подобри уменията си, винаги може да го направи.

– Ти си пример, че “американската мечта“ може да бъде постигната. Каква е цената, която плати за нея?

– Не знам откъде да започна. Цената няма значение в крайна сметка. И в Библията е казано, че животът няма да е лесен, но когато имаш основа, която да те подкрепи в тежките моменти, гледаш напред. Каквото и да е станало – напуснах млад семейството си, работех на 2-3 работи наведнъж, ренирал съм по няколко пъти на ден, нямал съм много личен живот и пари, но това е част от пътя. Гледайки и филми като “Роки“ знаеш, че пътят ще е труден. Един човек не може да очаква, че пътят ще е лесен.

– Спомена “Роки“. На Силвестър Сталоун ли се възхищаваш или са други твоите идоли?

– Слай е човек, на когото може да се възхищаваш, но за мен Арнолд е примерът, който показва, че човек от Европа може да стигне до всичко, което е искал – бодибилдинга, филмите, губернатор на Калифорния. Според мен, ако можеше да стане президент, щеше да го постигне. Вярвам, че каквито цели и да имаш можеш да ги постигнеш, стига да ти е чисто сърцето.

– Откъде идва любовта ти към Локо Пд? Спомняш ли си първия мач, на който си бил?

– Живея на 2 минути от стадиона на Локомотив, въпреки че горе-долу на същото разстояние ми е и стадионът на Ботев, така че малко съм по средата… (смее се). Мисля, че имахме братовчед, който като малък игра в Локомотив Пд и оттам започна всичко. Като малък много ходих, когато станахме шампиони през 2004 г.

– Помниш ли сезона с титлата?

– Ооо, да! Възхищавах се на Мартин Камбуров – легенда не само на Локомотив, а на цял Пловдив. Когато имам възможност ходя на мачове. Даже бях на мача с Берое в Стара Загора преди около две седмици. Беше забавно. Най-хубавото на Локомотив и неговите фенове е, че винаги се създава една хубава атмосфера, което е най-важно.

– Стремиш ли се към кариера в Холивуд?

– Имах някаква бърза мисъл за това нещо. Преместих се в Лос Анджелис, започнах да уча филмово изкуство и актьорско майсторство. След това направихме 2-3 филма, но не съм си хвърлил всичките яйца в кошницата на Холивуд. Не, че мисля, че не мога, но не съм сигурен, че ме влече в такава степен, както другите неща.

– Когато тази трибуна срещу нас (б.р. Трибуна Спортклуб) стане готова, може би да видим в центъра на терена един ринг и целият стадзион да е пълен за едно кеч шоу.

– Може, защо да не може! Това винаги ми е била голяма мечта! Но след Трибуна Спортклуб, трябва да построят и тази трибуна, на която сме в момента – Централната. Иначе няма как да се съберем толкова много хора, колкото ми се иска. Целта ми винаги е била тази – да направим едно голямо българско шоу!