Христо Бонев за Бекенбауер: Винаги ще му бъда благодарен, свързва ни приятелството

Легендата на Локомотив Пловдив и българския футбол Христо Бонев посрещна с голяма тъга новината за смъртта на Франц Бекенбауер. Двамата са приятели от няколко десетилетия и до последно поддържаха контакт. Кайзер Франц е един от хората, които с контактите си уреждат Зума да стане първият чужденец в Кьолнската треньорска школа, която е считана за една от най-добрите академии за футболни специалисти в света.

“Само, който се е докоснал отблизо до Франц Бекенбауер може да разбере какъв човек в действителност си отиде от този свят. Несъмнено той беше брилянтен футболист. Изумителен талант и невероятен футболен интелект, който бе съчетан с аристократизъм и изключителна класа, както на терена, така и извън него. Пеле беше самороден гений, а Бекенбауер и Йохан Кройф поставиха началото на модерния футбол, който се играе сега. Сега тримата се събраха в големия небесен отбор.

Не искам да правя сравнения на Франц, Йохан и Пеле със сегашните звезди на футбола. Не, в никакъв случай не искам да омаловажавам Меси, Роналдо и Мбапе. Радвам им се като на синове. Вярвам ще ми бъде простено, че имам повече сантимент към гениалното трио от моето време. Най-вече заради безкористната любов към играта, аристократизма и класата им на терена и извън него.

С Бекенбауер ме свързва старо приятелство. Познаваме се още от няколкото мача, в които сме играли един срещу друг. Уважението се роди на терена. Случайно или не дебютът ми в националния отбор бе именно срещу ФРГ с Бекенбауер.

По-късно, когато Франц заигра в Космос (Ню Йорк) поиска да се съберем в един отбор. Мениджърът му Шваан предложи 1 милион долара, което бе космическа сума за онези времена, но тогавашните управляващи отказаха.

Последният ми контакт с Бекенбауер бе точно преди 7 години, когато получих инфаркт и бях опериран. Лекарите не ми разрешаваха да говоря по телефона, но нямаше как да откажа разговор с Франц. През Мишо Касабов той ми се обади, за да ми вдъхне кураж. След това здравословното му състояние се влоши. Въпреки това Франц се сети за мен и ми подари часовник за 75-годишнината.

“Знаеш ли Христо, че ние с теб пак играем заедно?”, бяха първите му думи. Аз му отговорих: “Прав си, играем заедно като гледаме по телевизора едни и същи мачове”. Франц се разсмя и каза: “В един отбор сме с тебе по инфаркти, но аз ти водя в резултата. Ти си с два байпаса, а аз с четири. . Не е толкова страшно. Много сме бягали пред останалите и затова ни сполетя това”. След това двамата се посмяхме, пошегувахме се с възрастта си и болежките. Този разговор с Бекенбауер обаче буквално ме съживи и даде сили за живот. Винаги ще му бъда благодарен. Благодарен съм и на Бог, че имах щастието да играя срещу великани като Бекенбауер и Кройф. И да бъда приятел с тях.
Светлина по пътя ти, Франц!