Митко Илиев: Все още чувствам, че съм необходим на отбора, мога да дам още

Капитанът на Локомотив Пловдив Димитър Илиев е поредният гост на Българската професионална футболна лига. Той даде дълго интервю, в което говори откровено за себе си, футбола и моментите, които го правят щастлив.

Димитър Илиев даде ценен съвет на младите и какво трябва да правят, като посочи като пример със себе си – как са се отразили пробите му в Челси и Саутхемптън.

Футболист №1 на България за 2019 и 2020 година разкри заради кой играч е искал да си пусне дълга коса, какво е 15 май за него и кои са важните неща в живота….

Любим момент от кариерата?

Има няколко, финалът за Купата с Ботев Пловдив. Докато бях в Полша, когато влязохме с Висла Плоцк в Екстракласа. Доста години отборът не беше влизал. Целият град празнуваше. Страхотен спомен.

Как да станем по-добри футболисти? Какви съвети би дал на младите?

Да бъдат упорити и трудолюбиви. Най-вече да имат реална самооценка и когато направят нещо значимо да гледат да израстват и да знаят. Да знаят, че са направили всичко възможно да успеят, защото е ясно, че в съвременния футбол до голяма степен е и въпрос на късмет да попаднеш на точното място. Само, след като си дал всичко от себе си и си направил всичко, за да успееш, можеш да се сърдиш на шанса и на късмета. През призмата на времето и опита, който натрупах, виждам, че съм можел да дам повече от себе си в дадени моменти от кариерата ми, за да заиграя на много по-високо ниво. Всеки футболист с качества трябва да знае, че трябва да дава максимума и това не е просто израз.

Първият силно емоционален момент, който помниш?

Първият момент, който ми се е запечатал, е един турнир в зала през 2000 година. Бил съм на 11-12 години. Тогава спечелихме един финал срещу Ботев Пловдив с дузпи и това се е запечатало в ума ми. Христо Бонев тогава ни награди и до ден днешен си пазя една снимка, на която ме награждава с купата. Оттам се запалих по-сериозно с футбола.

Кога разбра, че искаш да превърнеш футбола в кариера?

В малко по-късен етап. Когато започвах да тренирам с мъжкия отбор, откроявах се от връстниците си. Тогава разбрах, че това е нещо, с което мога да си изкарвам прехраната и да съчетавам хобито и професията. Това е голямо удоволствие.

Как приемаш загубите? Какви съвети би дал на младите, когато загубят важен мач?

Като всеки спортист не ги приемам много добре. Последните години, когато имам и деца, малко по-лесно се преживяват трудните моменти, защото, когато се прибереш, си даваш сметка кои са важните неща в живота. Това е просто една игра. Колкото и да е тежко, колкото и неприятна да е загубата, след 1-2 дни вече отшумява, идва следващ мач. Трябва да се гледа по-философски на нещата. Това е един спорт и винаги идва следващ мач.

Какво би казал на децата, които те гледат сега и ти подражават?

Да се занимават с какъвто и да било спорт. Спортът е здраве. На мен ми е дал страшно много. Дисциплина. Важно е в дадени моменти от живота да знаеш, че трябва да има лишения, за да успееш в дадена сфера. Дали ще станат професионалисти… много малък процент от децата, които се занимават със спорт стават професионалисти, но спортът е една основа, която е изключително важна, която дава дисциплина, дава здраве и е изключително важно да се занимават с какъвто и да било спорт.

Как приемаш негативните статии и коментарите в интернет?

Няма личност или спортист, който да не се е сблъсквал с подобно нещо. Почти по никакъв начин не ми влияят, още повече, че много голям процент са от хора, които си нямат понятие от футбол. Нямат абсолютно никаква стойност техните критики или хейт, как да го нарека. Естествено, когато футболист, който разбира материята, ти даде някаква критика, трябва да се вслушаш. Това са напълно нормални неща и не им обръщам внимание.

Как се подготвяш ментално за мач?

Нямам нещо по-специално. Ако идва важен мач гледам много-много да не го мисля. Гледам да не се съсредоточавам към това. Прекаленото съсредоточаване и мислене в това, какво ти предстои, може да окаже лошо влияние. Естествено, че е важно, няколко часа преди мач, вече да си напълно фокусиран и да се концентрираш върху това, което предстои, но не съм привърженик на това постоянно да мислиш за мача. Това може да те скове и да окаже негативно влияние върху представянето ти. С натрупания опит и годините доста по-спокойно приемам дербитата, които идват.

Любима храна преди мач?

Не само преди мач. Като цяло много голяма част от менюто ми е паста. Чиста паста с пармезан и зехтин. Това е преди всеки мач.

Кой ти беше любимият футболист като дете?

Като дете, САЩ 94 си го спомням смътно, но тогава идолът ми беше Роберто Баджо и са ми се запечатали тези 2 гола, които вкара срещу България на полуфинала. Постоянно гледах клипове, исках да му подражавам с неговата дълга коса. Исках да си пускам дълга коса. Неговият стил на игра и финес ме запалиха… красотата на футбола. Освен това, спомням си, че и Ривалдо… Бях по-голям, по-осъзнат. Бях фен на Барселона, заради Стоичков и имах негови плакати в стаята и му се възхищавах.

На кой стадион се чувстваш най-комфортно да играеш без този на Локомотив?

Не мога да отлича някой. Има стадиони, на които повече ми върви, има други, на които не ми върви. Въпросът е на моментна форма и състояние.

Какво те мотивира, за да продължаваш футболната си кариера?

Мотивира ме това, че се чувствам добре и съм полезен на отбора, въпреки че последния сезон и сега не допринасям толкова много с голове и асистенции, както беше преди. Все още чувствам, че съм необходим на отбора, мога да дам още. Естествено и любовта на феновете, която вече толкова години ми дават. В крайна сметка това е най-важното – докато се чувствам полезен и здрав не смятам да спирам.

Кой беше футболистът, с който се чувстваш най-добре на терена?

Има в миналото футболисти, с които ми е било страшно удоволствие да играя. Може би Георги Илиев. Един професор в играта. Въпреки, че вече беше на години, беше удоволствие да се играе. Младите много могат да се учат. Дори тогава Тунчев беше треньор, беше издавил видео от последния му мач срещу Левски, когато беше на 37-38 години и беше казал, че приключва. Той направи спринт след 70-ата минута. Изпълни корнер и направи спринт 100 метра и изчисти топката от голлинията. Тогава спаси точката. Това е пример за подражание не само на терена, а и извън него.

Кой би е любимия отбор от детството?

Не само като дете. Все още ми е Лацио.

Титлата през 2004, Купата през 2019 или Футболист на годината – кое събитие е номер 1 за теб?

Финалът срещу Ботев. При титлата не бях част от отбора и нямам принос. Индивидуалните награди никога не са били на преден план. Купата срещу Ботев, а и тази срещу ЦСКА мисля, че са на първо място като изживяване и значимост за мен.

Очаквал ли си да си футболист на България в две поредни години?

Честно казано, не. Когато се върнах в България нямах толкова високи очаквания. След като се прибрах у дома попаднах на точния колектив, на точния отбор, точните треньори, нещата се получиха много добре и мисля, че тези 2-3 години, в които играхме не само аз, а и отбора като цяло, остават в историята на Локомотив.

Като млад бе на проби в Челси и Саутхемптън. Как реагира, когато разбра за тази възможност?

Като нормален тийнеджър. Бях шок, а същевременно вече си мислех, че съм успял, че съм топ футболист и че всичко е ОК. Тогава не си давах сметка колко работа ме чака. След като не се стигна до такъв трансфер, следващите години не бяха полезни за кариерата ми, което спря развитието ми и затова ще се върна към въпроса с младите. Когато ти се отвори шанс, трябва да направиш всичко, за да го сграбчиш. Дори да не стане на момента, да продължиш да се трудиш. Когато не получаваш шанса, който смяташ, че заслужаваш, трябва да продължаваш да тренираш заради себе си. Много е характерно за младите, аз също не крия, че съм разсъждавал по този начин – започват да се сърдят, да се цупят, да правят физиономии. Единственото, което трябва да правят, е да дават максимума от себе си на тренировките и нещата ще се подредят.

Игра няколко години в Полша, каква е основната разлика?

Основната разлика е, че абсолютно всички стадиони са топ – европейски, модерни. Когато си пуснеш да гледаш е удоволствие. За щастие ние сме на половината да имаме нов стадион. Ботев има нов стадион. Надявам се в скоро време и ЦСКА да има, Лудогорец има хубав стадион. Лека-полека да се променят тези неща, защо това е основата на футбола. Дори нивото да не е толкова високо, когато атмосферата е футболна, нещата изглеждат по различен начин. Що се отнася до качество на футбола, мисля, че топ отборите в Полша се доближават до топ отборите в България. Лигите, като качество, са горе-долу сходни.

От кои нападатели се учиш?

Не се уча. Всеки нападател е индивидуален. Няма как от клипчета и анализ на мачове да се научиш да бъдеш като Роналдо или Златан. Има нападатели, на които се възхищавам. Най-завършеният нападател, който се е раждал, е Луиш Назарио Да Лима – Роналдо. Той имаше абсолютно всичко, което един нападател трябва да има. Днес модерните нападатели – най-завършените са Левандовски и Хари Кейн. Естествено Холанд, който ще чупи рекорди за напред. Той обаче не е точно мой тип футболист, от когото да изпитвам наслада, когато го гледам тип Роналдо-Феномена или Златан Ибрахимович. Няма как от гледане на нападатели да се научиш да бъдеш добър нападател.

Спомняш ли си първата победа с Локомотив Пловдив?

Първият мач, когато дебютирах срещу Локомотив София – 11 септември 2004. Влязох, тръпката беше неописуема. Можех и да отбележа гол. Това е и първата ми победа.

Какво е чувството да излезеш в центъра на Пловдив, когато имаш тази популярност?

Когато съм на разходка със семейството идват фенове, снимат се. Най-ценното е, че има и много ботевисти, които ми казват: “Аз съм ботевист, но много те уважавам, евала“. Това ме прави много щастлив. Естествено, винаги има и провокатори. Голям е процента, които ме карат да се чувствам обичан.

Разкажи ни интересна случка с фен?

Забавни случки винаги има. След един мач две момчета, беше вече късно, друго момиченце искаше автограф, но нямаше маркер. Казах ѝ да дойде до колата, защото мисля, че имам маркер. Подписах ѝ, те стояха отстрани и попитаха: “Митко, ти къде живееш“, казах им: “Ей там“, “Може ли да ни хвърлиш до съдийския квартал“, закарах ги, направихме разбор на последните сезони, получих ценни съвети и беше много колоритна случка.

Как съчетаваш професията със семейството?

Мисля, че се получава добре. Аз винаги съм казвал, че е важно да си по-добър баща, отколкото футболист. Гледам да им обръщам достатъчно внимание. Имам достатъчно свободно време. От тази гледна точка съм облагодетелстван. Много са ми ценни точно в тези моменти, когато нещо не върви. Това е най-хубавото нещо – да прекарваш време със семейството си и да гледаш как растат децата.

Защо избра Локомотив?

Защото беше най-близо до вкъщи. Родителите ми живеят на 5 минути. Едно време Марица вадеше най-много футболисти. Имах фикс идея да тренирам в Марица, но Кършияка ми беше на 40 минути с автобус и ставаше много сложно. Баща ми имаше познат в школата на Локомотив, нямах търпение. Още нямаше мой набор, започнах да тренирам с малките. В общи линии затова избрах Локомотив, защото ми е на 5 минути пеш.

Какво е чувството да играеш в националния отбор?

Колкото и клиширано да звучи това е една невероятна чест. За мое съжаление доста късно получих повиквателна. Последните години резултатите са крайно разочароващи. Винаги съм казвал и ще продължавам да твърдя, че това за един футболист е върха в кариерата – да защитаваш националната фланелка.

За какво ти напомня датата 15 май?

Националният празник на Локомотив Пловдив… Шампионската титла се вдигна на тази дата, след това победихме Ботев на тази дата, след това почти си осигурихме второто място на тази дата. Може да е един от празниците на Локомотив.

Как ще продължиш: “И написала с молив…“

Локомотив

Как се чувстваш, когато отидеш при феновете си и ти дадат микрофона да кажеш тези думи?

Неописуемо. Не само след мач, а и шествията след купите, когато минахме през целия град, хиляди фенове. Това е нещо, което остава като спомен. Колкото и пари да си спечелил от футбола, каквито и индивидуални награди да си спечелил. Това са най-важните моменти – да виждаш, че си направил толкова хора щастливи. Когато съм вече в напреднала футболна възраст, осъзнавам колко много ще ми липсва това нещо, след няколко години, когато спра с футбола – да отпразнувам важна победа с нашите фенове и да видя, че сме им доставили радост за пореден път.