Бивш шеф в Хебър: Една госпожа е извикала Николай Митов и му е казала, че трябва да даде мач

Бившият изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Хебър Пазарджик Иван Папазов даде интервю за dsport и Дарик радио. Той сподели, че е напуснал клуба, тъй като зад гърба му са се правили договорки с инвеститори и разкри за опит за уреждане на мач срещу дублиращия тим на Лудогорец, игран на 8 май 2022 във Втора лига и спечелен с 2:1 от „гробарите“, макар да е трябвало да „дадат“ мача на „орлите“ *. В тази среща за разградчани е играл Игор Тиаго, който е бил смъкнат във втория отбор, а негов пазач е бил синът на Иван Папазов – Томислав, което му е помогнало да осъществи трансфер в италианския Фоджа.

*Уточнение от Иван Папазов: “Лудогорец няма нищо общо с това, което съм казал. Лудогорец идват със силните футболисти и те (б.р. – кметските управници на Пазарджик) са го избрали точно този мач, защото е по-реално да загубим този мач от Лудогорец, отколкото предишния от Струмска слава Радомир. Тогава вече ще има съмнения, че сме го дали и затова са избрали точно този мач, но Лудогорец абсолютно няма нищо общо с това нещо.”

Защо приключихте с Хебър?

– Приключихме по неща, които не ми станаха приятни. Зад гърба ми се договаряха някакви договорки с набедени инвеститори – уж италианци. Нямаше как да предам Хебър при условие, че този клуб е на 104 години и да се дава на някакви италианци. Затова реших, че е по-добре да се оттегля.

Липсва ли ви футболът?

– При условие, че съм бивш футболист и няколко пъти съм бил и президент, както се казва животът ми е преминал почти само с футбол, така че няма как да не ми липсва, но в момента изчакваме нещата да видим как ще се развият.

Имало ли е хора, които да ви пречат докато сте бил начело на клуба?

– Има. Това беше главната причина. Трябва да излезе наяве и да се каже. В мача с Лудогорец чашата преля. Само чаках да приключи всичко. По този начин трябваше да приключим, защото не може да се продължава така. Винаги съм бил за футбола, за феновете, но по този начин да се уреждат мачове… нямаше как, не можех да го направя. Старши треньорът Николай Митов беше привикан от кметската управа зад гърба ми. Даже има и запис. Тогава каза, че искат да ме пробият. Една госпожа го е извикала и му е казала, че този мач трябва да се даде. Тогава Митов беше шокиран. На другия ден отидохме на стадиона, нямаше как примерно да повярвам, че нямаше пожарна, нямало договор, аз съм бил президент над 300 мача на Хебър и точно на този мач да няма пожарна. Сформирахме екип, направихме пожарна и мачът започна. Линейки, падаха по земята, Георги Терзиев, опитен футболист, в един момент пада по земята, линейките влязоха, комоцио, какви ли не ситуации, в един момент мачът продължи с 15 минути закъснение. С наш късмет и момчетата с дух и характер изкараха мача, победихме и тогава се разбраха много неща, но доста време мълчах. Това трябва да се покаже наяве, защото по този начин българският футбол само губи и виждате какво се случва всяка година.

Разкажете ни малко повече за възраждането на футбола в Пазарджик и какво ви е струвало да върнете Хебър в професионалния футбол?

– Аз като бивш футболист, винаги съм казвал, че бизнеса, който съм постигнал, е благодарение на футбола. Все пак, имам някакво задължение към този футбол и към този град, към Хебър, защото съм израснал с него и съм станал, както се казва, човек. Трябваше да се заемем. Преди няколко години Митов беше треньор на Левски още, заедно влязохме като футболисти в А група. Когато беше в Левски, му казах, че след време ще имам някаква възможност, ако иска да поеме отбора и заедно да напишем нещо като история, така и стана. Взехме го от В група, за което му благодаря. Постигнахме го с български млади футболисти без нито един чужденец. Виждате, Андриан Краев, сина ми Томислав Папазов, Георги Каракашев излязоха. Горд съм с това нещо. Това, което си бях пожелал, си го постигнах. Когато има happy end, съм изпитал удоволствие. Не мога да кажа, че не е имало нерви, всичко е ОК. Нервите и неприятностите дойдоха след мача с Лудогорец, излязоха нещата извън контрол и това ме отвращава.

На какво отдавате факта, че посещаемостта на мачовете във Втора лига е по-висока от тази в елита, с изключение на мачовете с Левски и ЦСКА?

– Когато се говори под сурдинка, че някой мач е уреден, феновете няма как да дойдат, знаят, че ще има нещо в мача. За какво да идват? Това ми беше целта – да върнем феновете. Не може в Б група да имаме по 4-5 000 души на мач, сега не искам да коментирам, но вие го виждате. Навън идваха с автобуси. Сега като гледам мачовете… затова се оттеглих. Хората виждат, чуват, говори се. На това го отдавам, няма друго.

Как ви се струва отбора сега с Любослав Пенев?

– Любо Пенев няма как да го коментирам, един от най-големите треньори. С тези футболисти играят добре. Не са както бяха миналия път с някакви чужденци. Вкарва млади български футболисти. За мен е добре как се развиват.

Кое е по-различвото сега в клуба?

– В момента нямам никакво виждане към клуба, нито познавам хората, които управляват, нито ги знам. Нямам виждане в момента. Само знам едно, че както се говори, ние вкарахме отбора с Митов с 1,8 милиона лева, оставането струва 4,3 милиона. Това все пак го плащат жителите на Пазарджик. Доста скъпо за един град като Пазарджик едно такова оставане в групата, защото това е оставане, не е в шестицата или седмицата.

Какво е усещането синът Ви да играе в отбор, в който сте силния човек и как се е приемало сега? Без да казвате точни цифри, на фона на останалите каква заплата е получавал Томислав Папазов?

– При условие, че имаше договор с Левски, взимаше 1500 лева в Пазарджик. Това е заплата за В група, но при него не всичко е пари. Видя се резултата. Взеха го в един отбор, който мога да кажа, е на ниво ЦСКА, с 20 000 души публика всеки мач, така че е доста сериозен отбор, където е той. Много е малък още. Особено за Хебър е много ниска заплатата.

Каква е сега ситуацията с него в Италия, където играе за Фоджа?

– Направи четири мача. Контузи се, счупи костица на глезена, лекува я четири-пет месеца, вече е готов. Надяваме се, че на 1 август започва лагер, дано всичко останало е на заден план, защото доста тежко изкара контузията.

Как се е стигнало до трансфера му във Фоджа и можете ли да разкажете нищо повече около престоя му в Левски?

– В Левски израсна, юноша си е на Левски и за него като всеки футболист и левскар при такава публика, искаше да играе за Левски, но така се стекоха нещата, сменяха се треньори. Делио Роси го наложи като млад състезател, игра цял мач срещу ЦСКА, мисля, че това е голямо постижение. След това, когато се смениха треньорите, се наложи да го преотстъпят в Пазарджик, защото на млад играч му трябва да играе. В точно този мач с Лудогорец той пазеше Игор Тиаго, бяха го свалили от първия отбор – най-скъпият футболист, който е продаван в България, бихме ги и този мач му изигра доста голямо нещо в развитието и повлия за преминаването във Фоджа.

Какво трябва да се промени генерално, за да изплува българският футбол от блатото?

– Хората, които дават пари, не трябва да се месят, даже да не се мяркат на стадиона, само да седят в ложите и да пляскат. Когато започнат да дават пари, започват и да разбират. Както казваше един мой много добър приятел, бивш футболист, който почина: „За първи път видях човек да разбира от мачове от гледане“. Те като погледат няколко мача, започват да разбират. Аз съм го изпитал и в моя първи престой в Пазарджик. Постоянно се бъркат хора, които не разбират. Управляват хора, които не са се събличали по физическо. Това е грехота. Трябва футболът да се даде на специалисти, а не на хора, които мислят, че като имат пари, трябва да командват, да уреждат мачове и глупости, затова сме на този хал.

DSport.bg