Гецата на 60!

Днес 60-тия си рожден ден празнува бронзовият медалист от САЩ’94 Георги Георгиев. Легендарният халф е роден на 10 януари 1963 г. в Пловдив, а първите си стъпки във футбола прави в Марица, където играе между 1980 и 1984 (74 мача, 11 гола). Следващите четири сезона прекарва в Ботев (Пловдив), като записва 98 двубоя и 26 попадения в елита, преди да подпише с ЦСКА. За “армейците” се състезава до 1991-ва, след което осъществява трансфер във френския Мюлуз (114 мача, 23 гола). Завръща се в ЦСКА през 1996-а, а кариерата си завършва в родния Марица.

За националния отбор Георгиев дебютира пред 1989-а година и записва 11 мача. Участник на финалите на световното първенство през 1994-а, където България достига до полуфиналите.

След края на активната си кариера работи като футболен функционер, скаут и треньор в юношеските национални отбори на България. Бил е директор на ДЮШ на ЦСКА, както и президент на Марица.

От Марица, ЦСКА, както и от БФС поздравиха Георгиев за юбилея му.

Екипът на PlovdivDerby.com желае на Георги Георгиев здраве и дълголетие!

Георги Георгиев – Гецата, сподели пред „Мач Телеграф“ дали е щастлив от това, което е постигнал до този момент в живота си и сбъднал ли е мечтите си. Той заяви, че признанието на хората е най-голямото му постижение.

„Остаряваме всички бавно. Имаше една песен на Богдана Карадочева – „Остаряваме бавно“, та и аз така. Ще го отпразнувам в Пловдив с приятели в едно местно заведение. Няма да сме много хора, ще събера най-близките. Ще бъдем към петнадесет човека“, започна с усмивка Гецата.

„За тези 60 години успях да изпълня мечтите си. Най-голямата ми мечта от дете беше да стана футболист и станах. Футболът е моят живот с друго не съм се занимавал никога. Въпреки че съм завършил механотехникум, стругар съм по образование, но нямам нищо общо с тези машини. Топката е животът ми и съм доволен. Има и неща, които съм искал да постигна, но не съм успял. Всеки човек има такива цели, които много е искал да достигне, но не е успял. Не може да вземеш целия свят. Трудно ми е да определя какво точно, но съм доволен от това, което постигнах за тези 60 години. Не ламтя за нищо повече и съм щастлив. Мачовете, които никога няма да забравя са три и са с три различни отбора. Единият е с Ботев Пд срещу Берое, когато победихме с 8:1. С ЦСКА срещу Спарта Прага, когато надделяхме с 3:0 и във Франция, когато с фланелката на Мюлуз победихме Бордо с 5:1. Това са ми най-силните мачове, които съм изиграл и ще си ги спомням винаги. Колкото до загубата, която никога няма да забравя, тя е, когато бях част от ЦСКА и играехме на „Българска армия“ срещу Левски, когато загубихме от „сините“ с 2:4. Тогава при 2:0 получихме дузпа, а аз се нагърбих с нейното изпълнение, но Пламен Николов спаси. Последва обрат и тежко поражение за нас. Николов ми е голям приятел. Следих го с интерес в предаването по БНТ „Последният печели“, когато победи в две от игрите. Доказа, че футболистите не сме толкова глупави“, продължи той с усмивка. „В онази среща, когато пропуснах от бялата точка, съжалявам, но пък за Пламен беше много положително. Понякога, когато спортувам, ми се върти в главата защо ли не я бих в другия ъгъл, ама не мога да го върна. Изправял съм се срещу много достойни отбори и играчи. Играл съм срещу много големи футболисти. Имах това спортно щастие и то с играчи, които станаха и световни шампиони. Във всеки един от отборите, за които играех бях щастлив. Юноша съм на Марица Пд, като в този отбор ми минаха детските години, както и юношеските, а след това играх в мъжкия футбол с този клуб. И в Ботев бях щастлив, както и в ЦСКА. Там бяхме страхотен колектив.

В Мюлуз имах също прекрасен престой. Не мога да се оплача и се надявам да има повече такива хора, които да почувстват това, до което се докоснах аз и го преживях. Един от най-скъпите ми голове беше този срещу Левски на 20 октомври, когато бихме „сините“ с 1:0. Аз реализирах попадението в 10-ата минута, което се оказа и решаващо попадение. Играех с номер 10 тогава. На таблото пишеше „10, 10, 10″ и ще го помня завинаги, защото все пак победихме Левски. Тогава ги нямаше вече Стоичков, Пенев и Костадинов и бяхме доста млад отбор…

За мен най-важното постижение е това, че хората и до ден днешен, дори и без да ги познавам, ме спират и ми се радват. Ето един пример, когато се кача в градския и шофьорът на автобуса не ми дава да си платя билетчето. Признанието на хората за мен е най-голямото постижение. Имал съм много трофеи, но най-важното ми постижение е признанието на хората. Благодаря им за всичко! Богат живот, изпълнен с много усмивки и позитивни моменти и хора.

За следващите 60 години си пожелавам да сме живи и здрави всички. За мен най-важното на тези години вече е да има уважение, разбирателство и човечност!“ завърши Гецата.