Кариерата на Лилчо Арсов е силно преплетена с тази на треньора Тенчо Тенев, за който играе още като войник в отбора на Първомай, а след това и в паметните мачове с Чирпан и Сокол Марково, съответно срещу ЦСКА и Левски.

„Той наистина ми е като син. Много го обичам и от сърце му желая всичко най-хубаво. Да е здрав, а другото си го може“, поздрави юбиляря Тенев.

„Моите най-паметни мачове също са тези с Чирпан и Сокол. Ако си спомняте в Марково играхме с човек по-малко от 25-ата минута, но не можеха и не можеха да ни вкарат до края. Лилчо бе герой. Той винаги е бил много всеотдаен, даже в един мач, в който исках да загубим. Това беше във „В“ група през 1991 г. За да запазим войниците си в отбора на Първомай, сред които бе той, командващият Втора армия ген. Генчо Денев бе помолил да помогнем на Карнобат да останат в групата. Говорих с по-опитните в отбора 6-7 човека и те казаха, че трябва да им дадем мача, защото без младите момчета от казармата нямаше да сме никакъв отбор. На тях не им казвахме нищо, но в мача въобще не атакувахме. Лилчо отзад обаче не пускаше и не пускаше гол. Направихме и дузпа. Един наперен юнак отиде да я изпълни, но Дебелия му я хвана. А тогава си беше и в топ физическа форма. След това трябваше да направим още една. Чудеха се кой да я бие. А малко преди това дойде един с един трактор, преоблече се и влезе. Той отида да я бие и му я уши в скобата. Той тръгна да се включва при корнер след това, едва го спрях. Сава Савов беше треньор на Армеец Пловдив и дойде на мача с баща му Иван. По едно време с един гол застана зад вратата и му викаше: Арсов, пускай! А оня му вика: Дреме ми, пращай ме на границата, нали ти си ме учил да не се давам на никой. А той бил на запивка в тях преди седмици и го надъхвал… Спомени! Лилчо обаче е ГОЛЯМ не на килограми, а по сърце!“, каза още опитният треньор.

Преди няколко дни Лилчо Арсов навърши 50 години.

Той сподели кои са най-ярките спомени от кариерата му и какво си пожелава за рождения ден.

“Ако трябва да откроя най-паметните мачове, в съзнанието ми се набиват два и те не са с любимия Ботев (Пловдив). С Ботев може да победиш всеки, но най-големият ми триумф е този с Чирпан, с който елиминирахме ЦСКА за Купата на България през 1993 година. Другият ярък спомен ми е мачът за този турнир с Левски, когато пазех за Сокол (Марково). Обърнаха ни с два гола в последните минути не и без доста скандални моменти”, спомня си Арсов и разбира се отчита като славни моменти в кариерата си и спасените две дузпи срещу ЦСКА за победата с 3:1 през 2003 година.

“Ходя на мачове в Коматево, но кого да гледам? Това не е моят Ботев с толкова много чужденци! Сега и Тошко Неделев е контузен, Работов също, а сега за мача с Пирин и Виктор Генев получи наказание. Пращат българските момчета в дубъла, а в първия отбор се взимат недоказани чужденци. Болно ми е, аз искам да помагам на младите да се развиват във футбола”, коментира още Арсов.