Да извървиш пътя от нищото до финала за Купата, да я спечелиш и прегърнеш – не е никак лесна работа. Особено ако работиш в тежка обстановка, без достатъчно финансови средства. Особено ако насреща ти в най-важния мач се изправи класен съперник, шест поредни пъти шампион на България, с далеч, далеч по-голям бюджет.
Николай Киров обаче го направи! И затова 24 май 2017 година е неговият ден. Денят, в който футболното му слово триумфира навръх най-светлия български празник – празника на буквите.
Всичко започна в горещия 30 август миналата година, когато в Ботев вреше и кипеше. Току-що назначеният за треньор Николай Митов бе изгонен от феновете. Бултрасите не го пожелаха и му посочиха вратата. За временен вариант бе избран Николай Киров. Уж за кръг, два или три, докато бъде намерен постоянният наставник.
Такъв така и не откриха. И Белия, както го наричат, бавно и постепенно тръгна по тъмните, мрачни и черни стъпки на трудния занаят. Без никакъв опит, без грам визитка зад гърба си. Почти никой не му вярваше. Почти никой не поставяше Ботев в сметките нито за първенството, нито за Купата.
Киров имаше тежка задача – да овладее съблекалнята, да въведе дисциплина и да води отбора в патова ситуация, тъй като парите не бяха достатъчни, босовете се сменяха, а неизвестността за бъдещето на клуба висеше със страшна сила.
За капак през януари Белия беше лишен от може би най-добрия си футболист Жоао Пауло, който бе продаден на Лудогорец.
Въпреки всичко, въпреки всички Николай се справи. Вкара железен ред, показвайки, че освен треньор е и добър психолог. Знаете кой е Омар Косоко, нали? Нападателят показа огромния си потенциал още в ЦСКА, но заради буйния си нрав така и не се утвърди на „Армията”, макар че вкара решителни голове с червения екип. В Ботев Омар се промени заради Киров, който успя да го накара да седне на задните си части и да мисли само и единствено за футбол.
Резултатът го видяхте снощи на финала – Косоко отбеляза първия гол и подаде за втория. И Ботев ликуваше, ликуваха многобройните му и уникални фенове, защото това е първата истинска Купа на България във витрината на клуба. Останалите са на Съветската армия, а тази си е българската, нашата, която „канарчетата” заслужиха.
Заслужи я и проектантът на успеха – бившият вратар Николай Киров, който знаеше как да затвори и изгради „жълто-черната” цитадела, спряла устрема на Лудогорец.
Всъщност, Ботев никак не игра защитно. Напротив. Игра отворено, комбинативно, спечели трофея без никаква доза случайност и късмет. Факти, които правят триумфа още по-голям и по-безценен. Триумф, дошъл благодарение на Николай Киров, чиято цена до вчера бе мижава, но снощи нарасна многократно. И ако доскоро не бяхте чували неговото име, сега го запомнете. И му се поклонете!
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ
Едно голямо БРАВО за Белия от един фен на Локо. Въпреки че и него го оплювахте след 2-3 по слаби мача на Ботев, което е нормално да има и спадове в играта на всеки отбор. Но въпреки нападките тогава той устоя със своето спокойствие и вяра в способностите на неговия отбор което се предаде и на футболистите а те от своя страна дадоха 120% от това което могат и се получи всичко. Призовавам феновете да оставим треньорите които все пак са учили за това по-дълго време да работят и най-важното , спокойствие за да разгърнат потенциала който имат а не след 2-3 мача да ги сменяме и пак отначало се въртим до безкрай в омагьосан кръг.
Благодарим ви, г-н Киров! Доказахте, че сте голям треньор. Изведохте тактически грамотен отбор и спечелихте купата! Записахте и името си със златни букви в историята на Ботев Пловдив!
Хубава статия за човека, който има най-голяма заслуга за спечелването на купата. Една малка корекция само – Киров беше назначен за временен треньор, но остана постоянен заради няколко последователни много добри мачове, които някои тогава преписаха като наследство от Костов. Също така, за пореден път в България се вижда, че треньорите с не толкова богат опит се справят доста по-добре от повечето с натежали визитки.
Коментарите са затворени