Луков: Финалът с Ботев Пд е най-щастливият момент в кариерата ми

35
567

В най-искреното си интервю до този момент вратарят на националния отбор и Локомотив (Пловдив) Мартин Луков, вдигна завесата на личния си живот пред Sportal.bg. Най-добрият страж за изминалата година се показа в една различна светлина, далеч от лъскавата страна на футбола и за първи път говори за очарователната си половинка Илиана, изпълнените цели и останалите мечти. Върнахме го към трудните моменти в кариерата му, които за малко да го извадят от футболните терени и го накарахме да излезе от зоната си на комфорт, за да разберем какви са тайните му кулинарни умения. Бързо обаче се върнахме към любимия спорт, за да обсъдим и темата национален отбор и какво се случва зад кулисите там.

– Защо решихте да бъдете вратар?
– Когато бях малък играех като централен защитник, но в детските години не обичах много да тичам и реших, че ще ми бъде по-лесно да бъда вратар. Впоследствие се оказа, че не е чак толкова лесно, но се радвам, че намерих себе си на този пост.

– Ако имате възможност да се върнете назад ще промените ли нещо?
– Не бих променил поста си. Обичам си го. Това е моето място на терена и се чувствам много добре.

– Като какъв полеви играч се виждате в момента?

– Представям си, че бих бил халф. Имам тънък пас (смее се).

– Казват, че вратарите притежават особена лудост…

– Със сигурност трябва да си малко луд, иначе нещата не се получават толкова лесно.

– В какво се изразява тази лудост?
– В емоции, да не си страхлив, да не се притесняваш за здравето си, да си смел.

– В този ред на мисли, от какво се страхувате в живота?

– От предизвикателства не ме е страх никога. Страх ме е от нормалните неща, от които трябва да се страхува един човек, това е загуба на близките хора. Няма по-страшно от това.

– Кое е най-голямото предизвикателство в живота Ви?

– Да си хвана гадже македонка (смее се). Това наистина е голямо предизвикателство в моя живот, но пък много си заслужава.

– За първи път споменавате приятелката си Илиана. Какъв човек е тя?

– Човекът до мен е страхотен. Мога да разчитам за всичко на нея. Подкрепя ме страшно много. Тя просто ме прави по-добър човек.

– Как Ви промени?
– Чувствам се по-улегнал. Със сигурност се чувствам по-добре откакто съм с нея.

– По-често ли се усмихвате?
– Да, със сигурност.

– Защо играете с №71?
– Когато дойдох в Локомотив (Пловдив) типичните номера за вратари – 1 и 12 бяха заети и трябваше да избирам някакъв голям номер. Просто ми хареса числото 71. Нямам сантимент.

– Бихте ли го сменил?
– Ако имам възможност не бих го сменил до края на кариерата ми, защото постигнах доста успехи с този номер на гърба си. Мисля, че това е моят номер.

– Отстрани животът Ви изглежда като приказка – имате добра кариера, красива жена до себе си. Какво обаче се крие зад тази красива фасада?
– Със сигурност отстрани може да изглежда по един начин, но реалността е съвсем друга. Животът ми не е приказка. Не мога да се оплача, но зад всичко това стоят страшно много труд, усилия, нерви и контузии. Специално в спорта има болки, които преживяваме и хората не знаят. Те виждат само това, което представяш пред тях като игра. Мисля, че дори на най-големите футболисти животът им не е такава песен, каквато изглежда. Със сигурност има страшно много неща, които хората не знаят.

– Стига ли Ви времето за близките Ви?

– Вече живеем в един свят на технологии, в който чрез социалните мрежи и приложенията на телефоните имаме възможност да виждаме близките си. Аз не съм родом от Пловдив, а сега живея там. Освен моята приятелка, която е с мен, близките ми са далеч. Гледам, когато имам време да се прибирам за една вечеря, защото много държа на семейството. Когато има удобен момент гледам да съм близо до тях и да се видим на живо.

– Какво винаги има за вечеря, когато се прибирате в дома си в София?
– Вкъщи винаги има спагети. Останало ми е така от футбола. По лагерите винаги има паста, вкъщи също.

– А Вие можете ли да готвите?
– Ооо, мога, когато ми дойде музата (смее се). Ако насила някой ми каже да направя нещо за ядене и не искам, няма да се получи вкусно.

– Какво готвите най-добре?
– Пилешко месо. Имам си тайни съставки, с които правя марината и го овкусявам. Става наистина страхотно.

– Няма да ни ги издадете нали?

– Не, разбира се. Балканът пази своите тайни (смее се).

– Отнесохме се. Да се върнем на тема футбол. Какво Ви дава сили да продължавате в тежките моменти?
– Близките хора. Когато преживяваш тежък момент, те са тези, които ти дават кураж, които винаги са зад теб. Това са най-близките ми приятели, приятелката ми, моето и нейното семейство.

– Имал ли сте момент, в който сте искал да се откажете от футбола?
– Такива мисли се прокрадваха в мен, когато получих тежката си контузия през сезон 2016/2017. Тогава скъсах кръстни връзки. В този момент бях футболист на Дунав (Русе). Когато мина операцията и трябваше да прохождам наново ми беше доста тежко. Не съм си казвал точно, че искам да спра, но се чудех заслужава ли си да имаш такива болки, до вчера да си тичал, играл и тренирал, а в следващия момент да трябва да се научиш отново да ходиш. Просто се чудех дали ще успея да се преборя и да се върна по-силен, защото наистина е трудно да прохождаш отново и след това да искаш да надграждаш себе си и да постигаш успехи. В първите няколко дни бях на такава вълна, но след това си казах, че нищо не е загубено и е нормално човек понякога да изпада в психични разстройства, когато се случи нещо подобно. Бързо намерих амбицията и се радвам, че успях да преодолея тази контузия и да се върна по-силен.

– Казват, че в тежките ситуации хората разбират кои са истинските им приятели. Това ли беше един от моментите, който преся хората в живота Ви?
– Да, имаше хора, когато тогава се загубиха, но имаше и такива, които помогнаха неочаквано. Със сигурност тежките моменти са тези, които правят човек и по-силен и му отварят очите за много неща в живота. За жалост те са неизбежни. Не може да има само хубави. Животът е колело и се върти. Има хубави моменти, след това има мигове на тъга. Въпросът е тъгата и лошите моменти да се преодоляват колкото може по-леко и бързо.

– Колко истински приятели имате?

– Не са много. Познавам и уважавам страшно много хора, но най-близките си знаят кои са, не са кой знае колко много. Знам, че на всеки един от тях мога да вдигна телефона по всяко едно време и да мога да разчитам.

– Когато започнахте да трупате слава върнаха ли се стари „приятели”, които преди това Ви бяха забравили?
– Не съм усетил нещо такова. Истинските ми приятели ми показват постоянно, че са до мен, както и аз на тях. Такъв човек съм, че няма как да допусна някой така от нищото да се включи в живота ми без да си го заслужи.

– Какви хора допускате до себе си?
– Имам страхотна интуиция за хората и страшно бързо ги преценявам. Хората, които бих допуснал до себе си трябва да бъдат най-вече искрени, истински. Не задкулисни, лъжливи и несериозни. Много мразя несериозни хора. Наистина, защото аз не съм такъв и много мразя някой да подхожда несериозно към мен или към дадена ситуация Просто такъв тип хора ги избягвам. Обичам, когато нещо е казано, точно и ясно да се свърши.

– Казвате ли нещата право в очите?

– Да, когато си заслужава. Има хора, които заслужават, защото знаеш, че ако им го кажеш в очите ще им повлияеш по някакъв начин и те ще го разберат. А на хора, на които и да го кажеш, и да не им го кажеш, те няма да променят себе си, просто го спестявам. По-скоро обичам да си казвам каквото ми е на сърце.

– Това пречи ли Ви? Казвате ли какво мислите и чувствате винаги на съотборниците си в Локомотив (Пловдив)?
– Гледам да казвам, да. За мен това е нещо, което прави един отбор по-силен. Специално в нашата съблекалня няма място за сърдене. Аз, като вратар постоянно правя забележки на някого, постоянно се карам, но не мисля, че трябва да се сърдят или обиждат. Напротив, това е за наше добро и отборът да върви. Аз също приемам критики за себе си. Това е нормално. Никога не се сърдя, когато някой нещо ми подвикне, особено по-опитните от мен, така че това е нещо нормално във футбола.

– Какво Ви казва капитанът на Локомотив (Пловдив) Димитър Илиев?
– С Митко сме доста близки приятели. Обикновено се шегуваме помежду си. Имаме си дразги нонстоп. Той е човекът, с когото наистина можеш да си говориш. Има страхотно чувство за хумор и е много умен. Можеш да проведеш също и сериозен разговор с него, така че много неща си говорим, но като цяло го удряме повече на майтапи.

– Често ли Ви прави забележки?

– В интерес на истината специално на мен, не много.

– Успявал ли е да Ви жегне с думите си?
– Може би съм си вземал поуки от негови забележки, но това е част от играта и е нормално.

– А кой е съветът, който винаги ще остане в съзнанието Ви?
– Съветите, които съм получавал от треньори, когато съм бил на най-ниско ниво във В Група. Много треньори тогава ми казваха да не се отказвам, защото имам талант. Казваха ми, че преминаването през тежкия период ще отмине, че няма незабелязан талант и хората успяват, когато са постоянни и трудолюбиви. Имаше няколко такива човека около мен тогава, които ми вдъхнаха кураж. Един от тях беше бащата на мой много близък приятел. Става дума за покойния Румен Ненов. Той ми беше треньор и един от хората, които страшно много повлияха на това да повярвам в себе си.

– А натъжавате ли се от лошите неща, които чувате от феновете на футбола?
– Не мога да се обидя от някого, който не знае за какво става дума. Но футболът е игра за хората, нормални са коментарите. Те затова са фенове, за да си подкрепят любимите отбори и съответно да не харесват противниците на техните любими отбори. Нещо подобно не може да ме натъжи. Когато бях малко по-млад е имало ситуации, в които съм се чудил защо така ме критикуват, но с течение на времето се научих, че хората, чието мнение трябва да те интересува са треньорите в отбора. Това са единствените хора, които могат да ми повлияят. Не искам да обиждам феновете, но всеки си има мнение и не е професионално да се вслушваш в това какво говорят феновете.

– Националният отбор ли беше най-голямата Ви мечта?
– Една от най-големите. Някои от тях ги сбъднах. Винаги съм искал да играя в Първа Лига, да стана Вратар на годината, да спечеля Купата на България, да играя голям финал, какъвто беше например пловдивският. Тези цели са изпълнени.

– Какви са очакванията Ви за работата с новия треньор на националния отбор Ясен Петров?

– Не съм работил с него. Познаваме се на Здравей – Здрасти, както се казва. Като цяло впечатленията ми от него са добри, от престоя му в Левски. Познавам момчета, които са работили с него и чувам добри отзиви. Видяхте в Китай колко много уважават този човек, затова мисля, че неговото поставяне на този пост е положително.

– Какво липсва на националния отбор, за да участва на голям форум?
– Много са нещата, но не съм аз човекът, който трябва да определя какво липсва и какво трябва да се променя. Но всички виждаме и е очевадно, че нещо куца.

– Какво е настроението в съблекалнята на националния отбор? Какво се случва зад кулисите?
– Всички се уважаваме, нямаме проблеми и има настроение, но със сигурност резултатите тежат. Това е нещо, което доста допринася за минорното настроение понякога и е нормално, когато нямаш резултати да не ти е до нищо.

– Какви са новите Ви цели? Трансфер в чужбина?
– Може би това е следващата цел – да опитам късмета си зад граница.

– Близо ли сте до целта си? Носеха се слухове за интерес към Вас от чужди клубове.

– Не бих казал, че съм близо. Нямам конкретен интерес в момента. Надявам се да съм здрав, ще давам всичко от себе си и ако е писано, някой ден и това ще стане.

– Чувствате ли се готов за отбор извън пределите на България?
– Има ли момент, в който един футболист от нашето ниво да е напълно готов да замине в чужбина?! Не мисля, че има такъв. По-скоро искам, имам желанието, амбициран съм и може да се каже, че се чувствам готов, че трябва да опитвам нещо ново.

– Ако имате възможност да избирате, къде искате да се реализирате?
– В Италия. Там има много добри вратари.

– На кого симпатизирате?
– На Джанлуиджи Буфон. Харесвам постоянството, което поддържа и това, че е минимизирал грешките си и не допуска лесни голове. Дори да му вкарат голове почти никога не съм го виждал с някаква детинска грешка.

– Но Андрей Гълъбинов му вкара гол.
– Аз лично се радвам (смее се). Радвам се, че успя да му вкара, но той си ми остава любимец.

– Получихте приза „Вратар на годината”. Очаквахте ли това признание?
– Надявах се. Имам си трето и второ място, надявах се да завоювам и първото. Радвам се, че успях. До последно вярвах, че ще се случи, защото изминалата година беше доста успешна. Отборът изигра една страхотна година и страхотни мачове. Спечелихме още една Купа на България, Суперкупата.

– Очаквахте ли всички тези трофеи?
– Когато спечелихме първата Купа, когато започнахме участието си в Лига Европа и първите няколко кръга от новия сезон, просто видях как отборът израстна страшно много за кратко време. Бях убеден, че ще бъдем един от факторите в първенството и всички вярвахме, че можем да постигнем този успех.

– Защо не ви се получи в Европа?
– Защото имахме малшанса да срещнем Тотнъм. Убеден съм, че дори те бяха на минути от това да си тръгнат победени от нашия стадион. Сигурен съм, че ако имахме късмет да срещнем по-лек съперник, можеше да направим един хубав пробив още малко поне.

– На този мач ли най-много Ви е яд?

– Със сигурност. Не се забравя такъв двубой. Яд ни е, защото и до ден днешен със съотборниците ми гледаме и коментираме тяхното представяне в Англия и как бият отборите и си казваме, че бяхме на 15-тина минути да поднесем сензация. Но все пак спомените от този мач са положителни, защото ние се представихме повече от достойно срещу такъв отбор, който виждате в момента как се справя в Англия.

– До къде може да стигне Локомотив (Пловдив) този сезон?
– За мен амбицията ни трябва да е абсолютно реална и да не си поставяме изключително високи цели, защото после има и разочарование. Трябва да бъдем реалисти. За мен топ 3 е напълно реална и постижима цел.

– Правите най-добрите си мачове срещу ЦСКА-София, защо?
– Съдба (смее се).

– Срещу кой отбор Ви е най-трудно?
– Мачовете с Лудогорец винаги са трудни, с доста положения.

– А Ботев (Пловдив)?
– Не, дербитата се играят с удоволствие. Там зарядът е съвсем друг и тръпнеш в очакване да дойде мачът. Едно такова дерби се играе със сърце и голямо желание, така че трудностите остават на заден план.

– За кой гол съжалявате най-много?
– Доста са. Има доста голове, за които ме е яд. Често се сещам за дадени мачове, намирам си грешките и гледам да не ги повтарям.

– Колко често се карате със защитниците?
– Всеки ден.

– Кой е най-неприятният за вратарите нападател в Ефбет Лига?
– Клаудио Кешеру. Той има много качества. Здрав физически, има усет за гола и трудно пропуска положения.

– Кой е най-щастливият момент в кариерата Ви?
– Финалът с Ботев (Пловдив). Тогава беше невероятна еуфория и емоция. Това беше и моята първа Купа на България.

– А най-разочароващият?

– Не се сещам. Аз съм позитивен човек и гледам разочарованията да ги забравям бързо.

– Кой е Мартин Луков извън футбола?
– Аз съм си един обикновен човек (смее се). Нищо по-различно от всички други, които ходят на работа и се прибират вкъщи. Нищо особено.

– Какво харесвате най-много в характера си?
– Амбицията, че като си поставя цел и я постигам. Доста съм амбициозен. Харесвам това, че имам силно развито 6-то чувство и това, че като реша нещо го правя на всяка цена, каквото и да ми струва.

– Какво обичате да правите извън футбола?
– Да гледам футбол (смее се).

Мая Димитрова

35 КОМЕНТАРА

  1. От баницата с късмети му се паднала фланелка с номер 49!

  2. Луков, преди началото на следващата тренировка отиди до центъра на терена,поеми си дълбоко въздух и се обърни към трибуна-скеле.В далечната ще си видиш вратата, където бра срам и позор!

  3. Как няма да е най-щастливия момент финала с нашите момичета!??! Такива като онова 6:о .. ще продължава да има .. но финала ? Това беше историческо и най-важното неповторимо !!

  4. 3
    1

    Колко е срамно да си черно бяла измет даца та проститутки от столипиново и плод на пиянска чикия това недоразумение как няма да се радва като му го вкарват централно и боклуци спрете да простите пари на гърба на отбора на Пловдив Ботев а проекта ви за стадиона на лаута е архитектурна гавра

    • Срамно е да си глупав папагал,срамно е да ти набутат 6,срамно е да ти вкарат гол с пета на финал,срамно е да си държанка на дебелия тулуп, от турска партия,срамно е да носиш името на български революционер и да дигнеш турско знаме над агитката си…но да си тъпоумен кривоглав папагал е диагноза и когато си до ушите в говна да мислиш,че е шоколад

  5. 1
    4

    ИМА МНОГО ВЯРНО В ТОВА КОЕТО КАЗВА ТОЗИ МЛАДЕЖ!!!! НО!!!!
    ТОВА НАПРИМЕР Е ГРЕШНО!
    „– За финал да кажете нещо за Диего Марадона?

    – Това е един мой свят, който си замина. Свят, в който съм израснал. Огромна загуба за световния футбол и света като цяло. Очите ми се насълзяват… Никога не съм играл срещу Марадона, но го видях отблизо на световното в Щатите. Малко са думите, с които мога да опиша качествата му, но спокойно можа да посоча Диего за най-големия за всички времена. И никой не може да ме обори в обратното.“
    ДОРИ НЯМА ДА СЕ НАПЪВАМ ДА ГО ОБОРВАМ!:)) ПРОСТО НЕ МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ ЗА НИКОГО, ЧЕ Е НАЙ-ГОЛЕМИЯ!!!! ПЕЛЕ БЕШЕ ТРИ ПЪТИ ПО-ГОЛЯМ И МОЖЕ БИ НАЙ-ВЕЛИК, НО НЕ СМЕЯ ДА ГО ТВЪРДЯ!:)))
    А ЗА ГОЧЕТО ЩЕ КАЖА, ЧЕ БЕШЕ ВЕЛИКОЛЕПЕН ИГРАЧ!!! ПРЕВЪЗХОДНА ТЕХНИКА!!!!!………ОЩЕ СИ ОБИЧА БОТЕВ ПЛОВДИВ И МИЛЕЕ ЗА ОТБОРА!!!! АКО КАЖЕ И КАК ДА СИ НАМЕРИМ В КЛОАКОМОТИФФ ДРУГ ПОДОБЕН И СТАБИЛЕН БЛАГОДЕТЕЛ КАТО ДОН КРУШОНЕ МАНГИЗЛИИЕВ- РЕДОВНИЯ ПЛАТЕЦ, ЩЕ СЕ РАДВАМ МНОГО!:))……… С ДВЕ ДУМИ ВЪВ ВЕЛИКИЯ БОТЕВ ТАКИВА ФУТБОЛИСТИ БЯХА ПЛЕЯДА!!!!!!

  6. 2
    2

    Георги Георгиев – Гецата е легенда на Марица, Ботев (Пд) и ЦСКА. Бронзов медалист от световното първенство в Щатите. Един от най-техничните футболисти в България. В момента 57-годишният специалист работи като селекционер към БФС, където отговаря за деца и юноши. Гецата даде интервю пред агенция в Блиц, а първият въпрос беше свързан с катастрофата на „канарчетата“ срещу големия им градски съперник.

    – Г-н Георгиев, как ще коментирате тежката загуба на Ботев (Пд) от Локо (Пд) на „Лаута“ с 0:6?

    – Така се пише история. С такъв резултат. За съжаление… Мача не го гледах. Слушах го по радиото. После си го върнах по телевизията. Какво да ви кажа… Локо сякаш играеше срещу отбор от „А“ окръжна, да не кажа „Б“ окръжна група. Вината обаче не е в играчите и треньорите. Проблемът е много по-мащабен. Липсата на пари и качествено ръководство вече три месеца се отразява върху отбора и ето че се случи лошото – тежкото, историческото поражение от Локомотив. Малкото пари, които пристигат, бързо се разпределят и пак наново. Събраха уж 565 000 лева. Уж дългът беше изчистен, чухме хвалебствени слова: „Браво, ботевисти“, но… пак нищо. Аз искам да попитам – нали дълговете на Ботев бяха 26 милиона лева, а сега с 565 хиляди лева изкупихме дълга. Как стават тези неща, питам аз? Такава далавера и политикът Иван Костов не е правил.

    Локото спря да играе второто полувреме. Ама Тунчев къде ги направи тия две смени. Влязоха две резерви, надъхани до краен предел, и вкараха още два гола. 0:6 тежи, доста, ужасно е. 0:4 щеше да е друго.

    Но резултатът е следствие на всичко, което се случва в клуба. Оплюха Георги Самуилов, появиха се някакви сдружения, съдружия, корпорации, а човекът си замина. И ето виждате какво се получава. Едно огромно нищо. Има един Асен Караславов – бил прокурист. Каква е тази длъжност във футбола? Прокурор знам, ама прокурист. И това е ръководителят на отбора. И някакви двама акционери, които не ги познавам и не искам да ги познавам. Имената им не мога да запомня. Те са известни със своята неизвестност. Ако мина покрай тях, няма да ги позная. Но ще ви кажа друго. Не 0:6 е най-тежкото в Ботев.

    Най-тежкото е това, което се случва в детско-юношеската школа на клуба. 12-13 деца, които са проектонационали, избягаха – кой в Левски, кой в ЦСКА, Лудогорец, Септември. Това е по-голямата трагедия, защото Ботев винаги е бил люпилня на таланти. Сега талантите бягат, а разни чужденци махат гащи и само разхождат фланелката на Ботев. Не знам колко бразилци и колумбийци има в отбора, които се водят на договор и не играят. Тях ги докара един треньор, който беше преди това, няма да споменавам името му. И никой не носи отговорност за нищо. Кой ги е докарал? Или са хванали самолета сами, знаели са къде е Коматево, пристигнали са и са подписали договори за по 7-8 хиляди евро месечно. Те в Бразилия не могат да ги преброят тези пари, камо ли да ги получават там. Сега си стоят. Искат компенсация. Никой не ги знае колко са на брой. Крият ги някъде. И кой носи отговорност. Кой?

    Добре, пишете, че аз съм виновен. Пишете, че Гецата Георгиев носи отговорност, след като няма кой да излезе публично и да обяви това. Сега чакат парите от трансфера на Никола Илиев в Интер, за да ги разпределят. Как, по какъв начин – пълна мъгла, пълна загадка. Ще ви дам един пример – викам аз две момчета от юношите до 16 години в националния отбор за мач със Сърбия. От Ботев обаче не ги пускат, че имали мач с Арда. Вие представяте ли си – къде е Арда, къде е национален отбор и двубой със сърбите.

    – Снощи имаше мач ЦСКА срещу ЦСКА 1948?

    – Разбирам подтекста на въпроса. Казал съм отдавна, че най-логичното е двата клуба да се обединят, но това просто няма как да стане. Не виждам как ще се случи. В България винаги са ставали странни неща. Два ЦСКА да има. Ами ужасно е. Все едно два отбора Ливърпул да има. То е ясно, че истинското ЦСКА е там, където е публиката. Спор няма. Но защо да има разцепление. Феновете на 1948 може да са малко на брой, може да са 20-30 човека, но пак си е разцепление.

    – Бруно Акрапович в ЦСКА? Вашият коментар?

    – Голяма изненада беше с назначението му. Голям шок, наистина. Никой не очакваше. Акрапович може да вдигне отбора, но при определени обстоятелства. Малко ме съмнява това да стане по-бързата процедура. Той не е водил подготовка, не е участвал в селекцията. Затова нека го оставят да работи поне 6 месеца. Ама да работи напълно сам. Без да му се намесва този или онзи. В защитен план сме зле, доста зле бих казал. Няма класа отзад. Там първо е нужно да се помисли за нови попълнения. Отделно вижте колко крила има ЦСКА. Ами те са безброй. Въпросът е дали всички са качествени. Навремето по мое време в ЦСКА имахме само три крила – Емо Костадинов, Христо Стоичков и Дончо Донев. Само три, но безценни, прекрасни, отлични футболисти. А сега – всеки втори крило в ЦСКА, ама дали може да лети… Един мач някой играе супер, после 3-4 мача се крие. Не става така. В ЦСКА трябва постоянство. Иначе си обречен на провал. И друго важно – кой е лидерът в отбора, че нещо не го виждам. Кой? Кой е голямото име, голямата фигура? Пак нямаме отговор. Чета аз едни коментари, гледам и по телевизията обсъждат – Али Соу бил страхотен нападател. Кое му е страхотното, че от 10 положения не вкарва нито едно. Снощи отбеляза, браво, но в предишните мачове? Не оспорвам, че момчето се връща, покрива, отваря пространства на другите офанзивни футболисти. Но неговата основна задача е да бъде голмайстор. Щом е централен нападател, какъв друг да бъде?

    – Кой трябва да поеме националния отбор?

    – Не мога да дам отговор на този въпрос. Честно казано, аз имам варианти, но няма да споменавам имена, защото не зависи от мен. Само ще подчертая какъв да е профилът на новия национален селекционер. Треньорът трябва да е играл голям футбол. Да е човек, от когото другите имат респект. И същевременно да бъде мотиватор. Но не с цупене, каране и желязна дисциплина. С това не става. Нас Пената навремето да не би да ни е заключвал по стаите. И жените идваха на лагерите, и никой не е ходил с пръчка в ръка, за да въвежда железен ред. Но биехме, печелихме, защото бяхме професионалисти с главни букви. Сега има двама-трима треньори, които отговарят на тези качества, които споменах. Дано един от тях поеме националния отбор. Направи ми впечатление в последните мачове на България как може Димитър Илиев да бъде толкова малко използван. Човекът е футболист №1 за 2019 година, играе отлично в първенството, в националния или търка пейката, или влиза за няколко минути с някои малки изключения. И друго – в един мач той и Тошко Неделев играха заедно и тогава играта на тима се подобри. Много добре се разбират, чудесно комуникират. Но после смениха един от тях и това беше общият им престой на терена с екипа на България.

    – Ще има си скоро нов „Парк де Пренс“?

    – Как да стане, като от шест изиграни мача падаме пет пъти. Как?! Аз продължавам да твърдя, че имаме много добри футболисти, но трябва да им се дава шанс. В младежкия национален има 3-4 супер играчи. Сред юношите също – Никола Илиев, който отиде в Интер, Калоян Костов, който е в Бенфика, Димо Кръстев също е голям талант. Въпросът е как ще бъдат използвани тези момчета. Въпросът е да не бъдат похабени. Вижте Станислав Работов от Ботев. Викат го при мъжете и толкоз. Не го пускат. Ами защо го викате тогава момчето. Така не става. Остави го да играе в юношите, при младежите, пък после ще дойде време и за мъжете. Искам и нещо важно да отбележа – всеки футболист трябва да има контрол над себе си. Всеки талант, ако иска да се развива, да се контролира.

    – За финал да кажете нещо за Диего Марадона?

    – Това е един мой свят, който си замина. Свят, в който съм израснал. Огромна загуба за световния футбол и света като цяло. Очите ми се насълзяват… Никога не съм играл срещу Марадона, но го видях отблизо на световното в Щатите. Малко са думите, с които мога да опиша качествата му, но спокойно можа да посоча Диего за най-големия за всички времена. И никой не може да ме обори в обратното.

  7. 1
    3

    ЕВАЛЛАРКАТА, 49.12!!!😂😂

  8. 6
    1

    ИСТИНАТА ЗА ТОДОР НЕДЕЛЕВ ЗА КОНТУЗИЯТА спортал.бг я съобщи имал ШУМ В АНУСА

    • 8
      2

      Сус ва бат Стоян канара от петата и 6-те бахура и стойката му се оправи, по весел стана и някак си мирогледа за живота му стана по розов ва да тейба.

      • 1
        1

        АМА КАК ТА ПОРИ БАТ ТИ СТОЯН СЪС ТОЯ ЯК ТОПУЗ 49.12.СТРЯМСКИ МИСИР ОТ СА ПРАШ НА ОТВОРЕН КАТ ТИ СИ ВЕЧНО С РАЗЦЕПЕН И СЪС КЪРВЯШ АНУС .МИСЛЯ СИ ЧЕ ВЕЧЕ УХАЖВАШ МИСТЪР ЧЛЕН ПА КАНОТЕ,ТОЙ ЩЕ ДА Е ЧОВЕКА КОЙТО ЩЕ ТЕ ПОРИ ЯКО.

  9. 10
    6

    Постоянно ми се иска да ми го вкарват целият жълт член от ЦЕНТЪРА.

    • 7
      3

      Ще го захапите! Зингата ще ви го натика с макарите.

  10. 4
    3

    На фекала майка му е грозна,обаче добре върти…

  11. Лапай го лигав, до макарите, жълт кривоглав помак!
    7
    6

    БИСКА я подаде, Митко със пета, Чико я набута в жълтата врата!!! Тошко центъра! Рекордьор по изпълнение на центрове!:::

  12. 5
    7

    Браво на Локото. Разкриха мургавите продажници, които само срамят името на великия Христо Ботев.

    • 6
      4

      Само не разбрах защо Тошко Мекицата – Шестака се престори на контузен

  13. 7
    7

    Още си спомням как ми спря сърцето за 49,12 секунди. Станах за резил!!! Няма много вратари по света дето са били ушити ОТ ЦЕНТЪРА!

    • 7
      5

      Няма и много,на които има го набутват с пета на финала-дерби…

      • На майка ти циганска в кривата путка влизат две пети едновременно!

  14. 4
    3

    Аз Крушарски се наричам, и съм пич голям.
    Щом градушка се покаже, аз съм първи там.
    Яхвам първата ракета и политам с мръсна газ!
    Слушайте да ви разкажа, как започнах всичко аз!
    Беше нейде през ноември, спомням си го като днес.
    Дойде внучето на Тато, май че беше с Мерцедес.
    Искаш ли?-ми казва Тошко-ние с тебе на шега.
    Да направим бизнес общи, ще останем под пара.
    Хич биля не се замислих, зер ще имам друг късмет.
    И нали съм хаирлия, всичко тръгна кат’ по мед.
    Тъй започна тя играта, ГЕРБ ни бяха мощен гръб!
    Облаци из небесата, погнахме със дълъг прът!
    Уж с ракети ний ги борим, за да не удари град.
    Но с ракетите-къде ти, сметките не ще излезят брат!
    Тъй я карахме орташки, Тошко, азе и Тиквун.
    На доверие юнашко, и деляхме бял самун!
    После всичко се обърна, Боко найди друг Ортак.
    Шашки, димки и фишеци, се оказаха батак!
    Няма хич да съ учудя, ако утре призори,
    Гешев ми изпрати свита, и разпита ме дори!
    Ша съ бяга, туй е ясно, ала накъде?
    В хАржентина май е тясно, към хАляска най добре!
    Като казах хАржентина, нека си довърша аз.
    Как станахме си дружина, с тамошната местна власт.
    Седнахме веднъж на маса, по Балкански обичай.
    Сложиха софри богати, свинско, телешко…и чай!
    Чакайте бе хора мили, знам че има грип.
    Ама чак пък чай да пием, не е нашия тертип!
    Както всеки знае, с Чаво ний не се делим.
    Той към куфара посегна…..айдееее гиделим!
    Първо със грозданка яка, ги подхванах аз.
    А отсреща бате Чаво, ми припява в глас!
    После сливова от село, жълта като житен клас.
    Бруно им налива смело, май ще пада тази власт!
    Тъй докарахме я ние, до едно кило, ала Чаво все налита той по лявото крило!
    По нататък ми се губят, часове и дни. Ще накарам Бруно, разказа да продължи.
    Бежи ХРисто немой прича, немам я слова.
    Да опиша ща се тиче, с таз опиена глава!
    Добро са ,не се секирай. Ще изпричам две слова.
    Немой да се плашиш ХРисто, одам язе в Цесека!
    Чакай чакай, вчера казах, че сме брачен пар.(семейна двойка)
    Как сега ще ме зарежеш, нъл’ си ми другар!
    Верно причаш друже ХРисто, немог отрека.
    Али йеби Богу ярца, Гриша имал бол пара!
    После има други ствари, кои ме мори.
    Рекли са ми хора стари, да си коцкар ти!
    Теб не брига те отбора, ни класиране.
    Ти си тука зарад новац, и за профитиране!
    И ти ли Бруте ме заряза, в тези тежки времена?
    И на теб ли да се моля, паднал аз на колена?
    Бойко всичките поръчки, даде ги на бай Терем.
    А пък мене ме накара, да се влача по корем.
    Всякаква аванта секна, свърших курса аз.
    Шиши бизнеса ми гепна, веч’ не съм курназ.
    Диниш е лайно неземно, с него имахме игра.
    Да порита два сезона, пък тогава в Цесека.
    Той подведе се по Ганчев, онзи малък шут.
    Договора не подписва, бърза като луд.
    Няма нито лев за Диниш, Гриша да плати.
    Белким бутне малко захар, че кафето ми горчи!
    Мамата си е ебало, нямам веч полезен ход.
    Ще закривам много скоро, аз ракетния завод!
    Не съм плащал аз кирия, ни заплата, ни аванс.
    Как бюджета да покрия, как да вържа тоз баланс?
    Тъй разказвах аз на Бруно, мойте патила.
    Ама кой те слуша байно, врътна се и отлетя.
    Забатачи се хавата, стана тя една….!
    Свърши ли парата братко, свършва любовта!
    Май ще има пак плакати, Мърков да лепи.
    Лозунги с крилати фрази Злото Куче да реди!
    Потниците черно бели, сто и тридесет на брой.
    Баня нивгаш не видели, стягат се и те за бой!
    И Делян- Коматевския пръч, е застанал на калъч.
    Всеки сочи ме със пръст, вдига врява, вдига глъч!!!
    Ще им връча нивелира, аз на тези, със поклон!
    Ще им гледам и сеира, като дават ми наклон.
    Гей дружинката мизерна, вечно влиза без пари!
    И не могат да напълнят сектора дори!
    Превоза им гарантирах, лани на финала,хах!
    После всеки ме финтира, станахме за смях!
    Две дузини рейсове поръчах, и разчитах аз на тях.
    Те из моловете хукнаха, всичко стана пух и прах!
    Ако бях послушал Марешки, щях сега да съм добре.
    Никога да не купувам вещи, щом не са ми на сърце!
    Знам че ще изглежда смешно, но съдбата тъй реши.
    Ще поправя свойта грешка, даже после да боли!

    • 4
      1

      И НА КРАЯ ОЖБОЛТ С ПЕТАТА РАЗЦЕПИ ТИ ХАЛКАТА

  15. 4
    4

    Когато нямаш аргументи, и алкохола ти е кът.
    Вселената започва да ти пречи, планети ти препречват път!
    Ах как напъва те от вътре, в ракетата да скочиш ти.
    И всичките планети да разместиш, пък ако ще, Земята да гори!
    Навярно би започнал ти със Кмета. Кога и кой го е избрал?
    Защо е в центъра на Филибето? По дяволите! Жалък Папагал!
    И ето стигаме до Главното, защо е Кмета върл Канар?
    Защото той не може да забрави, Тумби, Чико, с Ботев-Аватар?
    Защото Ботев е Религия! Защото Ботев е съдба!
    Защото Ботев е Елегия, донесла наш’та Свобода!
    Да беше ти стоял във Говедарци, да беше нивите орал.
    Сега не би си тровил нервите. По дяволите! Жалък папагал!
    Ний знаем твойте качества безспорни, ний знаем твоя остър ум.
    Макар лицето друго да разкрива, недей да правиш тоз зулум!
    Изтрий с ръкав ти таз гримаса, живота ведро погледни!
    Че Локото отиват във миманса, ти мъж бъди, и с тях се разплати!
    То само Кмета да ти беше пречка, със мед би го полял.
    Но Пловдив целия е жълто-черен. По дяволите! Жалък папагал!
    На Тунчев имаш ти доверие, че здраво дупе има той.
    Какво от туй, че други имат топки, за миг ще стане той герой!
    Ще хвърли в боя Тунчев юноши, ще литнем ний, нали?
    Защо да харча се за лудо, кат’ пак глава ша мъ боли?
    И ако от тази схватка остра, с врага, след здравия въргал.
    Се върне той с “дупе прободено”, ще викна. По дяволите! Жалък папагал!
    За всичко жълтите виновни са! За вятъра, за кишата и за студа!
    И Кмета който ги подкрепя, във тяхната борба за Свобода!
    Ще взема да се поболея, от жълтеница аз. Ще почна с Жълтите да пея:
    Вяра! Красота! Борба!
    Навсякъде където и да идеш, града обвит е с Жълто Черен Шал!
    Зъбите стискаш, а искаш да извикаш. По дяволите! Жалък Папагал!
    Ако си Кмет бъди ти Кмет за всички, недей да бъдеш само жълт!
    Защото утре избори ще има, които Аджисана и Шикера ще решат!
    Столипиново цяло е настръхнало, в очакване на Вълчовия род,
    Да каже кой е техния, за да продадат те своя вот!
    Бакшишите и те протести стягат, изкарали са Черно-бял роял.
    Омръзна им да гледат в жълто. По дяволите! Жалък Папагал!

  16. 9
    8

    Новата изнасилена звезда Рабатов още преследва сенки пиян след финта на Минчев, който го сложи в малкия си джоб.

  17. 10
    8

    Често сънувал как Тошко Неделев му я набута от центъра и се напикавал. Даже и се е насирал.

    • 9
      7

      Помак ануса кърви ли,дейба вашта мама шестаци още ли сте живи ве курви

      • 8
        7

        Aмa Тошо Мекицата как се изниза от терена като мишок. Ще има да носи саковете на Митко, Луков и Карагерен дълго време- никакъв лидер, просто доказа, че е Мекица. И оркоподобните от Коматево го имат за „лигиенда“. Просто племе ,ей…

      • 3
        2

        ПОМАЧЕ, САМО КАТО МЯРНА,ЧЕ СИ СЕ ПОЯВИЛ И НЯКАК СИ МИ СТАВА ЕДНО ВЕСЕЛО….. РЯДКО СЕ НАМИРАТ ПРОСТИ ПАРЧЕТА КАТО ТЕП!!! ТИ СИ ТИПИЧНИЯ СТОЛИПИНОВЕЦ КОЙТО СЕ НУЖДАЕ ОТ ИНТЕГРАЦИЯ! :)))))))))))))))))))))))
        МУ ХАААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА
        СЪДЕ КЛОАКОМОТИФФФФ:)))))

Comments are closed.