Не помня датата, но помня срещата. Няколко феновете на Ботев Пловдив се срещат с Ангел Палийски в залата за пресконференции на стадион Христо Ботев. Там бе взето решението реконструкцията на Колежа да премине от поетапна в цялостна. Припомням, че стадион Христо Ботев трябваше да се строи трибуна по трибуна. Малко преди това обаче бе откриването на чисто новата база на Ботев Пловдив. Банкерът Цветан Василев, понастоящем жител на Белград, бе във възторг от построеното и от сроковете, в които обектът бе завършен.

Връщам се към заличката за пресконференции на Колежа. Двайсетина фена, все водещи, дават зелена светлина на Палийски да уговори “боса” на Ботев, Колежа да се срине до основи и да се построи ударно! Един се обажда: “Момчета, всичко става в тази нашата България. Както днес си на върха, утре си никой. А, ако парите секнат и останем без стадион, какво ще правим тогава?” Цитирам по памет този привърженик, на канарчетата, който единствен бе против, концесията да се променя. “Как, ти луд ли си, няма кой да бутне Цветан Василев”, скочиха всички в един глас. В крайна сметка мнозинството надделя и няколко месеца по-късно стадиона е сринат до основи. За съжаление на всички ботевисти, онзи песимистично настроен фен се оказа прав. Каза той тогава: “Поетапната реконструкция ни гарантира минимум 3 трибуни, каквото и да се случи – ще сме си у дома, ще имаме стадион!” Е, сега на “Източен” наистина има три трибуни, но далеч от завършени. Извинявайте – две и половина.

“Около 3-4 месеца още ни трябваха и чашата на стадиона щеше да е завършена, а след това щеше да е по-лесно!” Това са думи на Ангел Палийски. Казани в частен разговор. Той говори по тази тема само в частни разговори. Донякъде го разбирам, но само донякъде.

Днес отброяваме поредната година, в която Ботев Пловдив ще посрещне рождения си ден върху руини. Да, вероятно ще пристигнат няколкостотин фена, ще попеят песни, ще заемат местата си на Трибуна Изток, но не тази на която се надяваха. Не тази под козирката, не тази с жълто-черните седалки, изписващи “Ботев”. Няма ги десетките магазини и ресторанти под трибуните. Техномаркет, Хепи и прочие предварителни договорки, останаха само добри намерения. Няма я залата с изкуствена трева, в която играчите да загряват за мач, когато навън е студено. Няма ги асансьорите в сектор А, няма го мраморът, няма я козирката с осветлението по нея. Само бетон и бурени!

Останаха само заглавията на уж утвърдени медии: “Подновяват строителството на Колежа!”, “Този или онзи ще строи Колежа!”, “Еди кой си влиза в Ботев, ще вдига Колежа!” и т.н.

Майната ви! Да ви приседнат “влизанията”, които направихте с непроверените си и откровено даващи празни надежди информации. Вие печелите от болката на хората! Да си го знаете!

А онези 20 фена, от заличката за пресконференции на стадион Христо Ботев, сега са един срещу друг, хвърлят едни към други обвинения, някои от тях дори вече не идват на мачове, не идват на срещи. Палийски отново е натоварен с мисията да завърши Колежа. Сега обаче подобна задача е поставена и на Гиздаков, човекът на опозицията. Едните викат, питайте Палийски – другите викат, питайте Гиздаков… Лошото е, че и двете страни подхвърлят тези реплики с откровена неприязън към отсрещния. Усеща се реваншизъм, усеща се откровена омраза…

С питане обаче няма да стане!

Крайно време е да започне дискусия за Колежа! Дискусия – открита! Дискусия – градивна! Дискусия – която да запознае обикновения запалянко, онзи от който се очаква да пълни Колежа, с фактите, пречките, вариантите, изискванията на този или онзи. Защото противопоставянето доведе до това, че даже и Иван Тотев не знае, какво точно искат от Ботев. Защото Палийкси бил казал, че иска разваляне на концесията през декември. Сега пък от УС на Ботев му пратили писмо, че искат удължаване. И ето предстои поредната важна среща, поредната такава на закрити врата! Но кой ще присъства на тази среща? Тотев кой ще покани? Тези които поискаха разваляне на концесията или тези които поискаха удължаване на срока за строителство в настоящата такава?

В Ботев отдавна има два лагера! Помните, нали? Даже се и сбиха! Едните искат едно, другите друго, а клетият фен, който няма думата, няма контактите, за да знае подробностите – вече се чуди на коя страна да се обърне. И чете един форум на феновете, и една група във фейсбук, и едни коментари под статиите в PlovdivDerby.com. Мнения пропити с разочарование, омраза и грозни нападки… И се опитва той, клетият фен, да си извади изводите от там, да реши на коя страна е, кой е неговия враг и кой му е приятел.

В крайна сметка Тотев направи това, което трябваше да се случи отдавна: Започна да говори за Колежа! Клетият фен обаче пак е в недоумение и казусът остава обвит в мълга. То градоначалникът не знае, какво се случва, та камо ли обикновеният запалянко. Затова е важно да се започне да се говори! От всички! Когато няма какво да кажат, поне да кажат, че няма развитие, че няма надежда или че има. Защото се стигна до там, че Неделев да бъде скастрян, че е говорил на пресконференция в София за Колежа. Ами нека говори! Говорете всички! Думите няма да убият никого! Истината – още по малко.

А единствената тема на разговорите трябва да е: Не дали, а кога?