На 7 ноември 1984 година “Ботев” изиграва най-великия си европейски мач. И понеже днес се навършват 33 години от събитието няма как да не ви го припомним.

Всъщност, това е битка, която спокойно може да поставим в топ 10 на най-паметните в български отбор. “Канарчетата” помитат Байерн с 2:0 в Пловдив и само един гол не им достига, за да продължат напред. Срещата е от турнира за КНК, а първият мач в Мюнхен завършва 4:1 за баварците. Но резултатът лъже. Пловдивчани играят отлично и само малшансът не им позволява да се прибират у дома с по-малък пасив. На стадион “9 септември” обстановката е като пред война. Толкова много публика отдавна не е имало. Хората са нагъчкани един до друг на дървените пейки. Както се казва – игла да хвърлиш, няма къде да падне.

Младо момче се надига, за да извади от джоба си пакетче семки, но не може да седне на мястото си, тъй като е избутано от стоящите до него запалянковци. Стадионът освирква мощно баварците, когато те излизат да загряват. Вратарят на Байерн –Жан-Мари Пфаф, демонстрира пълен непукизъм. Белгиецът решава да направи обиколка по част от пистата, но е обсипан с монети от пощурелите бултраси. Още след първия съдийски сигнал единайсет “жълти оси” тръгват остро към баварската крепост, в желанието си да ужилят колкото се може по-бързо противника. В 38-ата минута Атанас Пашев в типичния си стил бележи за 1:0. В 51-ата минута Коце Костадинов по феноменален начин превръща в гол отсъдената дузпа. 2:0 за “Ботев”!Още едно попадение и Байерн ще бъде изхвърлен от евротурнирите. Пловдивската обсада се засилва ли засилва. Немците са се окупирали здравата в окопа, все едно историята ни е върнала при Сталинградската битка. “Канарчетата” налитат отляво, отдясно, фронтално. Ръцете на Пфаф прегряват от мощните тупалки на домакините. “Ботев” изпуска няколко стопроцентови положения, а над всички са…всички играчи от отбора. Особено Петьо Зехтински, Гецата Георгиев, Коце Костадинов и Пашата. Ама пустата и топка не ще и не ще да влиза! Байерн оцелява с триста зора в пловдивския пъкъл.

“Признавам, бяхме надиграни. Извадихме късмет…”, проронва треньорът на баварците Удо Латек. С наведени глави от стадиона си тръгват опитните Дитер Хьонес, Клаус Аугенталер, Михаел Румениге (брат на Карл-Хайнц), както и датчанинът Сьорен Лерби.
“Не плачи, майна, не тъжи, “Ботев” винаги ще го има!”, успокоява възрастен фен след мача млади запалянковци, по чиито лица се стичат сълзи.

“БОТЕВ” – БАЙЕРН 2:0
1:0 Атанас Пашев (38), 2:0 Костадин Костадинов (51-дузпа)

“БОТЕВ”: Димитър Вичев, Янко Динев, Запрян Раков, Благой Блангев, Славчо Хорозов (58 – Димитър Младенов), Васил Симов, Трифон Пачев (64 – Марин Бакалов), Георги Георгиев, Костадин Костадинов, Петър Зехтински, Атанас Пашев.

БАЙЕРН: Жан-Мари Пфаф, Клаус Аугенталер, Волфганг Дремлер, Норберт Едер, Холгер Вилмер, Райнолд Мати, Нортберт Нахтвайх, Бернд Дюрнбергер, Сьорен Лерби, Роланд Волфарт, Михаел Румениге (46 – Дитер Хьонес).

4 КОМЕНТАРИ

  1. 1

    Трябваше и на слабия Щутгарт и Маритимо да се отреже главата.

    Ама с Крум и Тасев тогава в нападението не може да се отстрани Маритимо.

  2. 7

    Красота – Вяра – Борба

  3. 16

    Бях и на двата мача,но с Барселона найстина неможеше човек да се движи сам, тълпата го носеше,с Байерн беше по-рехаво.Локомотивец съм,но тези два мача ще ги помня винаги,все пак след името на отбора пише Пловдив.

  4. 10

    Това бяха истински играчи а не като сега печалбари и тотаджий

Коментарите са затворени