Феновете още го помнят. И ще го помнят винаги, защото той бе футболист с лъвско сърце. Тъмночервено и силно туптящо. Красимир Чомаков – мъжкарят на терена, а и извън него, става на 40 години днес.

Чомето започна в родния си клуб Марица и оттам стигна до националния отбор. После премина в ЦСКА и набързо се превърна в любимец на сектор „Г”.  С червения екип Краси стана пример за сърцатост, за хладнокръвие и раздаване до краен предел. Гореше винаги в битките, но не прегаряше. Захапеше ли някой противников футболист, нямаше пускане, братче, никакво пускане! Не му даваше да диша и да гледа.

Красимир Чомаков с екипа на националния тим

А с мощната си тупалка препарираше не един и двама вратари. Чомака ги наказваше не само с армейската фланелка, но и с националната. Особено през март 2001 година, когато в рамките само на четири дни той порази Исландия и Северна Ирландия в световни квалификации, спечелени от България съответно с 2:1 и 4:3.  Най-фамозен бе голът му срещу ирландците, отбелязан след фамозен шут от  далечно разстояние.

В ЦСКА спечели Купата на  България, но  по-важното е, че спечели сърцата на феновете. После замина за Италия, където направи прилична кариера. Всъщност, Чомака и днес е там, а около него са цели три дами – жена му и двете им дъщери.

Красимир Чомаков преди около месец подкрепи родния си тим Марица в шампионатен мач, при краткото си завръщане в България (снимка: ПФК “Марица 1921” Пловдив)

4 КОМЕНТАРИ

  1. ЧРД 🙂 Голям талант беше! Като дете ме водиха на мачове на Марица в Б група. Играта на Чомаков и на Кривия беше наслада за окото. Имаха много силно поколение и с още няколко играча се изкачиха до А група дори. За съжаление според мен Чомаков сгреши с трансфера си в ниските дивизии на Италия и не разви огромния талант и потенциал, с които разполагаше.

    • 3
      1

      Румен Христов Асен Николов фурджата бях юношка на марица когато играеха там и влезнаха в а група голям отбор бяха но да не забравяме че първия полусезон в отбора имаха Марин Бакалов и Панчо Раков

    • И аз бях на всеки домакински мач на Марица, но всъщност вече бях на възраст, на която ходих сам на 10-11 г. Освен Кривия, Чомака, Бебето и Ромарио, имаха и други много добри състезатели, като Красимир Димитров, Весо Тосев, Георги Георгиев – ГЕцата, Николай Киров Белия и фурната беше там ама той беше хал – много изпускаше. Факт е, че бяха супер отбор, съставен само от пловдивчани, ако не се лъжа и Румен Иванов по едно време игра там, Манол Георгиев и т.н. Дори когато отпаднаха от “А” група биха Раковски 8:0, аз бях на този мач разбира се, бяха много силни. Първич кръг играха със шампиона СЛавия и направиха поне 5 греди, три на фурната, но Славия удържаха 0:0. После ЦСКА едва и те удържаха маричани, бяха топ.

      • И аз помня този мач със Славия. Здравко Здравков тогава направи извънземни спасявания да не падне гол. Този сезон целия Пловдив ходеше да гледа Марица, дори фенове като мен от Ботев. Просто имаха много добри играчи и играте беше красива. Имаха и един луд фен, който само обикаляше и правеше шоу.

Коментарите са затворени